Bad boy (Harry Styles)

Part 18: Magi?

 - Ще ми липсваш, Мор - крива усмивка се появи на лицето ми.

 - И ти на мен - пусна куфарите на земята, за да освободи ръцете си. Дари ме с една от най-силните си прегръдки, а след това и мама. Сълзите се стичаха от очите ми.

 Да, изпращахме сестра ми на летището. Не предполагах, че ще ми е толкова трудно да приема, че няма да я има. Един човек по-малко. Е, поне не за винаги като татко.

 - Ще се обаждаш, нали? - мама също плачеше.

 - Разбира се - Мор се опита да я успокой, но не се получи особено.

 - Ако забрави, аз ще и се обаждам - работа в екип. Винаги работи ако знаеш как да действаш.

 Това беше последното, което си казахме, защото пътниците трябваше да се качват на самота за Вашингтон. Мор се настани на мястото си, а ние я гледахме от страни и махахме.

Самолета излетя, но още стояхме като заковани докато телефона ми не звънна.

 - Ало? - допрях телефона си към ухото ми.

 - Ужасна е. Ще ме побърка. - отвърна ми някой, но страшно много ми напомняше на гласа на...Зейн. 

 - Зейн? - едва доловимо попитах.

 - Моля те, моля те, моля те помощ - помоли се.

 - Иха Зейн Малик се моли, това трябва да се запише.

 - Не ми се подигравай, а ми помогни.

 - Нека позная...малката Малик. - направих драматична пауза.

 - Да - въздъхна.

 - Ок, къде сте.

 - У нас...ако искаш мога да дойда да те взема където и да си.

 - Аз съм на летището - без да се замислям отговорих.

 - Ей сега идвам да те взема.

 - Ааааааааа не. По-добре не, майка ми ще полудее ако те види - започнах да протестирам.

 - В такъв случай те чакаме в къщи...моля те още веднъж ела - ох, милия започна да се отчайва. Това е толкова сладко.

 - Чао - и затворих.

                                                                                         ***

  Почти стигнах до къщата на Зейн. Чудя се как ли изглежда доведената му сестра и по-важния въпрос дали е наистина толкова гадна колкото каза, че е Зейн. Едва ли, може би ако си намерим обща тема и после включим и него в нея ще се разберат. Ще го измисля по някакъв начин. Все още не знам защо му помагам. Въпреки, че изглежда като лошо момче до колкото го познавам не е такъв.