Bad boy (Harry Styles)

Part 23: Fuck you.

Как така? Какво трябва да означава това? Какво съм правила? Аз знам само за две неща, а той и за трето. Моля те, моля те, моля те да няма нищо общо с тази сутрин. Дано да не е станало това, за което си мисля. 

 Савана се обърна към Хари с повдигната вежда и любопитен поглед, а той от своя страна се взираше в мен и самодоволната усмивка не слизаше от лицето му. Защо ми се усмихва така?

 - Я да видим какво е правила тази уличница. - повиши тона си, за да може всички да се обърнат към нас.

 Татуйраното момче направи няколко крачки и застана пред мен. Не можех да помръдна от мястото си. С помощта на дясната си ръка набута един кичур коса зад ухото ми без да разваля очния контакт. Делеше ни много малко разстояние, което той скъсяваше малко по малко. Приближи лицето си до ухото ми. 

 Тази близост ме убиваше, но в главата ми беше каша. Сякаш имаше мъгла над спомените ми. Когато горещият му дъх се срещна с кожата ми отново онези приятни тръпки се появиха като всичко под кръста ми се схвана и устата ми пресъхна.

 - Само да знаеш...много ми беше приятно снощи. Ще се радвам да го повторим отново, но този път искам ти да ми върнеш услугата - прошепна с неговия дрезгав глас.

 Той да не би да... О Господи. Защо отново на мен? Причерня ми. Иска да му върна услуга? От мен ще получи само едно нищо и нищо друго. Изведнъж кръвта ми кипна и  адреналинът ми скочи на върховно ниво. Нивото, на което си способен на всичко и не те интересуват последствията. 

 С помощта на двете си ръце, които поставих на гърдите му го избутах с всичка сила и извиках.

 - Разкарай се от мен.

 - Какво има Катрин - направи пауза - да не би се притесняваш от случилото се? - съвсем спокойно и развеселено ми отвърна.

 Аз му викам, а той дори не си прави труда да повиши тона си.

 - Да се притеснявам? Не знам за какво говориш, нито пък помня. Спри да ме говориш по този начин, защото всичко ми е като в мъгла пък и нищо не се е случило - Гласът ми прокънтя в коридора.