Bad boy (Harry Styles)

Part 10: Tomorrow.

                                                     

                                                        Край на ретроспекцията

                                                        Гледна точка Катрин

 - И после ме остави сама - проплака Ема - А сега може ли да си легна.

 - Ааааа не, няма да оставим нещата така - извиках. Отново онова чувство на ярост се зароди у мен.

 - Аз не казвам да ги оставим, а просто, че искам да си легна - беше толкова тихо, че едвам го чух. Дори не съм сигурна дали е казала нещо. Въздъхнах. Май и се насъбра много. По-добре да оставя на мира.

  - Добре, но утре ще продължим, ок - тя кимна - А сега да ти помогна да стигнеш до стаята си - казах го толкова ентосиезирано, че чак се учудих.

 Преметнах едната и ръка през рамото си и и помогнах да се изправи. Нали, за това са приятелките. Трябва да се подкрепяме една друга. Ах тези стълби как все ми провалят живота. Добре, че съм якичка, за да я нося. Тя не емного по-лека отмен. Просто почти всяко лято ходя при чичо ми в България и там получавам безплатни уроци по всякакви бойни изкуства от по-големия ми братовчед Стефан.

 С дясната си ръка вдигнах краката и, а с другата, другата част от тялото и. Е, добре де връщам си думите назад, тя тежи като слон. Не мога да повярвам, че този отмъстителен кучи син и е направил това, но само не разбрах защо. Бутнах вратата с крак и после я затворих по същия начин. Съвсем леко я поставих на мекото легло все едно е направена от стъкло и всеки момент ще се скупи.

 О, Господи как ми олекна. Едвам издърах да не я изпусна. Аз съм ужасен човек, мисля само за себе си, а не за момичето, което има нужда от мен.

 - Искаш ли да се преоблечеш - с възможно най-нежния я попитах. Тя стоеше ка статуя, сякаш мислеше нещо - Ема?

 - А? Да. - едва доловима усмивка се показа на лицето и. Тази малка изкрица веднага стопли сърцето ми. 

 Изкарах дълга тениска и къси панталонки от гардероба. Помогнах на Ема да ги облече, С много мъки успяхме. Не можах да я огледам много добре, защото вече е късно, а и ми се спи страшно много.

 - Лека нощ - целунах я по челото.

 - Лека нощ, Кат - една сълза се стече от окото и. Бързо хванах лицето и в шепи и изтрих сълзата.

 Оставих я да легне на леглото и дръпнах завивката така, че да е завита. Отново въздъхнах. Съвсем бях забравила да я питам дали оня изрод е споменал защо го е направил, но по-добре утре. 

 Мислех си, че няма да мога да заспя от яд и любопитство, но на две секунди след като легнах съм заспала. Това е странно. Сега чак имам време да помисля. Защо се случиха толкова неща в един ден? Първо купона. А по принцип не ходя, но сега реших да се разведря. Второ-натисках се с Хари, което не бях правила до сега. Трето-ударих му силен шамар. Якото е, че никога няма да съжалявам за това, той го заслужава. И четвърто, но не на последно място-изнасилването на Ема.

 Не мога да повярвам, че го е направил. Мислех си, че той просто се възползва от момичетата и после ги оставя. Кой знае колко болести е хванал. Подсмихнах се на глупата си мисъл.

                                                                ***

 Слънчевите лъчи нежно погалиха бледото ми лице. Птичките, които всяка сутрин всяка сутрин кацаха на дървото до прозереца, пееха. Събудих се сънена, с усмивка. После тя помръкна при спомените ми от вчера. Ъгх, за първи път се събуждам така и всичко свършва толкова бързо.

 Измих зъбите си и лицето. Защо съм пребледняла толкова много? Направо бях бяла като платно със сенки под очите. Уплаших се от себе си. Погледнах часовника на стената. Да, защо пък да не е 14:30. Вече буквално се побърках. Говоря си сама и то съркастично, което е по-лошото. 

 Най-добре да видя дали Ема е добре. След вчера едва ли ще се оправи ско. Представям какъв ли шок е преживяла. Бавно отворих вратата на стаята ми и влязох в неината, но нея я нямаше. Къде по Дяволите е? Със скоростта на светлината се изсрелях до кухнята. Добре това наистина е много странно. Очаквах, че цял месец ще е параноична и такива, но тя правеше палачинки и с огромно усмивка.