Bad boy (Harry Styles)

Part 34: Did I like him?

- Чао, Найл. - Хари отвори предната врата широко, за да може ирландеца да излезе.

  Пронизващите му зелени очи бяха спряни върху Найл. А стегнатото му полуголо тяло, което по принцип би ме накарало да го зяпам, сега беше с изправена стойка и нетърпеливо прекарваше ръка през косата си. Личеше си, че е изнервен заради неочаквания гост. Реших, че е по-добре да се възползвам от ситуацията когато няма никакво внимание над мен, за да се облека.

 - Добре де, добре - русокоското вдигна ръце пред себе си в защита и преди да излезе Хари му каза нещо тихо, така че само те да го чуят. Малка усмивка заигра по устните на Найл - Е, крайно време беше - Върна погледа си на мен и ми намигна, след което си тръгна.

 Без да чака и секунда повече Хари затвори вратата и се обърна, след което се облегна на твърдата повърхност. Огледа тялото ми без дори да си прави труда да го прикрие.

 - Защо си се облякла?

 Без да отговарям направих няколко крачки към изхода. Не мога повече да стоя тук. Всичко това бавно ме убива. И ако кажа, че не усещах топлината по бузите си щях да излъжа. 

 Той се оттласка и се приближи докато очите ми бяха забити в пода.

 - Къде си мислиш, че отиваш? - закачливо попита, а аз от своя страна студено отвърнах:

 - Прибирам се.

 Това, което ме учуди беше, че момчето се отдръпна от пътя ми и застана от страни. Но все още усещах, че има нещо гнило в цялата тази работа. Внимателно дръпнах блузата си надолу, за да скрие дупето ми. Бях на път да увия пръстите около студената дръжка, но думите на Хари ме спряха.

 - Не забравяй, че ти сама го пожела.

 Бях на път да се обърна и да попита какво има в предвид, но двете му ръце се сключиха около мен и в следващия момент висях с главата надолу. Писъци излиза между устните ми както и ругатни заради внезапните му действия.

 - Хари, пусни ме - спокойно казах.

 От позицията ми виждах само как краката му се местят и как мускулите на гърба му се стягат и отпускат докато вървеше на пред. Още веднъж повторих да ме пусне, но той не го направи, а само тихо се засмя. Мамка му! Какво прави? Къде ме носи? Изведнъж в ума ми изникна разговора ни от по-рано и как ми казва, че ако искам да си тръгна той ще...О, НЕ. Сърцето ми заби като лудо в гърдите ми и дъхът ми учестя както никога до сега.