Bad boy (Harry Styles)

Part 7: "Power".

Преди да изляза за последно погледнах към Хари, а после и към Ема, която слизаше от горния етаж с Люк. Въобще не съм забелязала, че я е нямало. Покрай този извор на емоции забравих за нея. Спомням си как тя ми каза, че няма да спи с Хемингс и, че можела да му устой. Как ще и го натяквам. Е, Люк е наистина красив с неговата естествено руса коса и светло сини очи. Личи си, че тренира.

   Шумно въздъхнах и излязох от къщата. Дори и навън е пълно с хора, особено около басейна. Докато минавах покрай пияните момичета и момчета внимавах, за да не се спъна. Браво, сега пък съм и мокра.  

- Зейн - изписках. Ще го убия. Изпръска ме цялата. И не само ще го убия ами ще танцувам на гроба му. Понеже басейна се намираше в дясно от мен, се обърна. Скръсти ръце пред гърдите ми и го изгледах кръвнишки- Ако не ми кажеш защо го направи лично ще скоча при теб и ще те удавя - изсъсках.

     Зейн си стоеше в топлата вода и ме гледаше невярващо. Ах, защо все нямам с какво да им снимам физиономиите. Повдигнах едната си вежда и отново настоях за отговор. Май го прави нарочно, защото иска да скоча. Ама няма да стане.  

- Защото много ми харесваш когато си мокра - отвърна и се потопи целия във водата. Малоумник! Извъртях очи и си продължих по пътя.    

Къщата на Конър не е много далече от тази на Ема. Много ми се иска да се прибера в къщи, но нали казах на сестра ми, че спя у Ем. С Морган имаме само няколко дни още заедно преди да замине за Вашингтон да учи в колеж. Много ще ми липсва, с нея се разбираме идеално дори само с поглед можем да отгатнем какво си мисли другата. За сметка на това обаче въобще не си приличаме. Тя има тъмно кестенява коса и кафяви очи. Естествения цвят на моята коса също е кестеняв, но нейния е наистина тъмен.    

Неусетно стигнах пред входната врата. Явно ще се наложи да ползвам резервния ключ поради простата причина, че трябваше да се прибера с Ема, но тя реши да остане дори и без мен. Но не мога да я виня, аз наистина съм много скучна. Надигнах се, за да взема ключа от горната рамка на вратата. Добре, че бях с токчета и така по-лесно го достигнах.    

Бавно отключих и влязох. Събух токовете по най-мързеливия начин и така докато не се метнах на дивана. Тъкмо се наместих и ми се дояде нещо шоколадово. Е не, точно сега ли? Ако стана ще мога да ям нещо вкусно, но ако си остана тук ще мога да си полежа още малко.  Още в същото положение протегнах ръка към хладилника. Изпъшках.    

Как ми се ще да бях джедай. Щях да използвам "силата" и да си правя каквото искам. Сериозно вече се побърквам. Скоро сигурно ще стана и шезофреничка и ще кръстя второто ми аз Керълайн. Да, това име ми харесва.    

Реших, че все пак ще се наложи да си размърдам задника. Така, първо душ, а после плодова салата. Едвам се изправих от мързел и се запътих към стълбите. Взех си кърпа и си я закачих на закачалката в банята. Дрехите ми се озоваха в коша за пране. Пуснах топлата вода. Мамка му, пари. Изписках много силно. Почти сигурна съм, че съседите са ме чули.  

Когато водата стана идеалната температура изплакнах тялото си. След което го сапунисах с гъбата и душгела. Отдавна бях приключила с къпането, но беше толкова приятно от пръските и капките, които се спускат по напрегнатите ми мускули.    

Не след дълго спрях течащата вода и увих меката кърпа около себе си. Отключих вратата и босите ми мокри крака се срещнаха със студения под извън горещата баня. Цялата потреперих от усещането.Придвижих се по най-бързия начин към стаята на Ема. Както казах по-рано носим един размер и ще мога да облека някоя нейна пижама и нещо подобно.   Разтворих вратите на гардероба и. Кога, за Бога ще носи всички тези дрехи. Защо въобще са и толкова много.

Сигурна съм, че дори и половината не е носила. Разрових се и една електриково розова пижама с къс ръкав и къси панталонки ми спря окото. Навлякох си пижамата и се огледах в огледалото. Хм, май съм отслабнала. Гърдите ми са по-малки.  

Отново се настаних на дивана и си пуснах някакъв филм с вампири. Не беше скучен, но не беше и много интересен. По едно време така се бях загледала, че не усетих как Ема се е прибрала.  

- Хей Ем - дарих я с широка усмивка, но тя не ми отвърна. Само си стоеше и гледаше през мен - Какво има - разтревожих се за нея. Тя едвам се приближи до дивана и седна. Имаше нещо. Личеше си. Дори докато идваше забелязах, че я боляха краката, защото изпъшка от болка.  

- Няма да повярваш какво ми направи Хари - гласът и потрепна. Едва се сдържаше да не се разплаче.