Bad boy (Harry Styles)

Part 27: Rest.

Гледна точка на Хари

 Свих пръстите си и почуках на сивата врата. Лекият вятър развяваше къдриците ми и ги караше да застават пред очите ми. Мразя вятъра. Както бях застанал отпред от вътре се чуха викове и смях. Да не са си спретнали купон. Без мен. Чувствам се обиден.

 Лека усмивка се появи на лицето ми като ми отвори червенокосо момиче. Не ми изглежда да е на 14 години. Тя беше по-ниска от мен с около една глава. Огледа ме от глава до пети. Ей...това и аз го правя.

 - Тъпако, някакъв къдрев е тук - обърна се към Зейн, който слизаше по стълбите. Наклоних глава на страни и вдигнах едната си вежда.

 - Стига си крещяла, пикло.

 - Аз съм Хари - подадох и ръка, но тя само извъртя очи, което ме накара да се засмея.

  Зейн се приближи и постави двете си ръце на кръста й, след което я вдигна. Момичето риташе с крака като риба на сухо и викаше да я пусне.

 - Бягай горе - пусна я на земята и я побутна към стълбите.

 - Я не ми казвай какво да правя - сопна се.

 - Ще ти казвам, защото съм по-голям.

 - И?

 Зейн изпуфтя раздразнено и ме пусна да вляза. Когато прекрачих прага погледа ми падна ма Луи, който стоеше на дивана пред телевизора. Бузите му бяха червени като на домат и се смееше. До колкото виждам май се смее на тях.  Очите му сълзяха и премигваха често, за да премахнат сълзите. 

 - Къде е Найл?

 - Ей сега ще дойде - едвам проговори, защото не можеше да си поеме въздух.

 Както си стояхме фигурата на Зейн профуча покрай нас и след него Маги. Тези ще се избият някой ден. Той държеше телефона й нависоко в татуйраната си ръка, а тя скачаше, но не успяваше да си го вземе.

 - Дай ми го или ще ти изхвърля цигарите.

 - Ще си го получиш само ако се разкараш от тук - погледна към нея с вдигнати вежди.

 - Да се махна, така ли? - тъмните й очи го изгледаха на кръв.

 - Мисля, че точно това казах - върна й погледа.

  Реших, че трябва да изляза малко. Тези крясъци чак не се понасят. Бавно се изправих и хванах края на дънките си като ги вдигнах леко. Оставих краката ми да ме изведат от тази шибана къща. Мамка му, как го мразя този гаден вятър. Пред вратата има няколко стъпала и се възползвах от това. седнах на най-горната и подпрях лактите на колената си.

Гледна точка на Катрин

 - Да, идвам, спокойно - проговорих срещу слушалката на телефона си.

 - След колко точно време.

 Бях оставила Ел и Стеф сами у нас и сега ще ми изядат душичката, че съм ги "изоставила".

 - Само да взема Маги и идвам, ок? - въздишах.

 - Добре, но побързай - с това приключи разговора.

 Понеже не съм излизала от четири дена сега ми е странно. Вятърът, който се удряше в лицето ми...толкова е освежаващо. Начинът, по който развява косата ми назад е невероятен. Натиках телефона си в задния джоб на късите си панталонки и продължих да вървя с наведена глава. Подритвах си едно камъче, което не след дълго изритах настрани и вдигнах погледа си. Осъзнах, че съм пред къщата, но не и само това.

 На стъпалата имаше човек, който играеше с пръстените на ръцете си. Първата мисъл, която мина през ума ми беше "Господи, защо ме мразиш?". Очите ми се разшириха когато той ме видя и се изправи. Розовите му устни се разтеглиха в мазна усмивка. Цялото ми тяло се скова.

 - Здравей, Кат - обви ръцете си около мен и ме притисна към себе си - Няма ли да кажеш "здравей".

 Бях в шок, буквално. Не очаквах да видя човека когото мразя тук. Унижава ме пред всички и после очаква да му кажа здравей. Когато не отговорих горещата му длан се плъзна по мен докато не стигна до панталоните ми. Пръстите му леко се шмугнаха в плата и сякаш като гръм от ясно небе се осъзнах. 

 С всички сили го избутах от себе си. Какво си мисли, че прави? Усмивката му нарасна когато видя ядосаното ми изражение. Щеше да повтори действията си, но Луи го прекъсна като изхвърча от къщата. Къде ли отива? И по-важния въпрос. Защо те са тук?

 Докато вратата беше отворена от вътре се чу.

 - Върви на майната си - да, това определено е Маги.

 - И ти - а това Зейн.

 Следващото действие ме изуми. Дясната ръка на момичето се заби в лявата буза на тъмнокоското.

 - Щях...ако майка ми беше жива - изсъска.

 Тя излезе и спря пред мен.

 - Хайде да тръгваме - след което тръгна бавно надолу по улицата. 

 Преди да успея да помръдна Хари хвана китката ми и се доближи до ухото ми.

 - Дано да са ти стигнали тези четири дни почивка, защото повече няма да имаш - парещия му дъх се срещна с кожата ми.