Bad boy (Harry Styles)

Part 24: I hate him.

Всички бяха в час, но аз не бях там. Нямах сили за нищо. Просто стоях и се взирах в празния коридор и погледа ми не излъчва емоция. Единственото, което се въртеше в главата ми беше това, което се случи след като видях Ема.

Ретроспекция

 - Как така знае всичко - гласът ми потрепери - Нищо не се е случило че да... - не можах да довърша.

 - Хари й е изпратил снимките - направи пауза - А това...последното...моля те кажи, че не е истина.

 - А-з  н-е  п-о-м-н-я - спелувах.

 - Тогава не можеш да го отречеш - обърна ми гръб.

 Направих няколко големи крачки към Ема като по тъпя без да искам бутнах Дани без да искам. Клекнах пред нея, защото главата й беше наведена и подсмърчаше тихо.

 - Ема, аз... - започнах - не му вярваш, нали - погледите ми се срещнаха.

 - Казах ти, че той е способен на всичко.

 - Е, да, но...

 - Спри да се защитаваш с това, Катрин - повиши тон и се изправи от пейката.

 - А ти спри да ми държиш сметка за всичко, Ема. 

 Отново тази тема е забъркана. За контрола. Тя се опитва да ме направлява, а аз не се давам.

  Застанахме лице в лице, но преди да направя каквото и да е някой хвана раменете ми и ме издърпа назад. От породената изненада у мен залитнах, но същия човек ме хвана преди да падна. Личеше си, че е момче, защото момиче едва ли ще може да ме задържи по този начин.

 Бързо се обърнах. Очите ми се спряха на Лиам и той ме гледаше по същия начин като всички. Осъдително.

 Отдръпнах се и казах или по-точно изкрещях срещу тях.

 - Щом аз съм толкова грешна...нямам място сред вас - това беше последното, което казах преди да се затичам към входа.

По най-прекия път и бърз начин се добрах до тоалетната. Ядът в мен растеше с всяка минута. Няма и две секунди по-късно звънеца би и крясъците на учениците намаляха. Когато се убедих, че съм сама излязох от там и се опрях до врата. Обвих ръце около лицето си. Бавно се плъзнах надолу. Гневът ми се превърна в болка.