- Моля те, Ема кажи ми, че това е шега - прошепнах. Още нищо не беще казала, но аз се досетих. Дори и да е истина пак мога да се усъмня, защото всички знаят, че се хващам лесно на въдицата и затова го използват срещу мен. Тя поклати глава - Кажи ми какво става.
Трябва да запазя самообладание. Аз трябва да съм силната сега. Трябва да има опора.
- Моля те не ме карай да ти казвам - едва доловимо изрече нараненото момиче.
- Кажи ми или сама ще отида при него и ще го питам - леко повиших тон. Блъфа винаги върши работа в такива моменти.
- Добре, добре само не отивай при онова чудовище - изплака Ема. Кимнах енергично - Всичко започна...
Ретроспекция
Гледна точка на Ема
Тъкмо слизахме с Люк от горния етаж. Той е много готин. Добре, че ни предизвикаха да останем двамата за 30 минути, защото беше много приятно да си поговорим. Мислех, че няма да мога да се здържа да не разкъсам дрехите му и да заровя пръсти в ръсите му коси, но явно успях. Йей.
Забелязах, че всички са се събрали около някого, но не се виждаше. И не след дълго видях Катрин да ме гледа и после излезе. Какво ли е станало докато съм била горе? Не ми убягна факта, че тя говореше с Хари, който изглеждаше ядосан. О не, не, не, само не и това. Не може Кат да го е докарала до това състояние.
- Какво е станало - тихо попитах едно момиче стоящо до мен.
- Катрин отказа на Хари да спи с него и си тръгна - отвърна без дори да ме поглежда.
Хари просто стоеше, гледаше вратата и не помръдваше. Не го бях виждала в такова състояние, просто защото не са му отказвали. Дори и аз самата не можах да се възпротивя на чара му.
- Споко, човече тук има много по-хубави момичета и да не би тя е единствената - потупа го по рамото Найл - пък и всички други са ти навити.
- Знаеш ли, прав си, а сега да пием - излезе от транса си и се размърда от мястото си. Как ми се ще да бях видяла шоуто. Знам, че Катрин изглежда като малко изгубено детенце, но винаги има едно ''но'' тя е както казват "Тихите води са най-дълбоки''. Не може да се контролира когато е раздразнена или ядосана. Едно нещо по което си прилича с къдравия сексманиак.
- Искаш ли нещо за пиене - Люк прекара едната си ръка през кръста ми и се усмихна. Моля само не ме гледай с тези сини очи, защото още тук ще получа оргазъм.
- Може - върнах му усмивката. По принцип мразя тези лигавщини, но сега е различно. Май се влюбвам. Не не е възможно толкова бързо. ''Какво пък''- обади се вътрешното ми аз.
Момчето не дочака втора закана и тръгна към стаята с питиетата. Какво ли прави Кат сега? Сигурно пак мързелува на дивана. Леко се закисках на гледката, която си представих в главата. Аз и моят болен мозък.
Докато се бях замислила някой обгърна кръста ми из отзад и прошепна в ухото ми.
- На какво се смееш - този секси дрезгав глас бих го познала на всякъде.
- Хари - възкликнах - Какво правиш.
С две бързи крачки се озова пред мен. Изведнъж се озовах с главата на долу.
- Хари пусни ме веднага - изписках. Да, беше ме преметнал през рамо.
- Няма - отвърна - за тази нощ ще си моя.
- Не, остави ме.
Отдалечавахме се от хората, а аз блъсках юмруците си в гърба му и ритах, но нищо. Сълзите напираха и искаха да се разлеят по лицето ми. Не му ли стига? Веднъж вече ме чука и то в тоалетната. Изкачвахме се по стълбите и застане пред една от вратите, отвори я, но после я затвори, защото вътре имаше хора. Втората обаче беше празна. Мамка му, трябва да избягам по най-бързия начин.
Кожата ми се срещна със студеното легло и настръхна. Тъкмо да се изправя и Хари ме притисна до такава степен, че не можех да дишам. А няма да я бъде тази. Ритнах го близо до слабините. Мамка му не уцелих, но поне успях да измъкна. Затичах се към вратата. Опитах да я отворя. По дяволите, заключена е.
- Мислиш да бягаш, така ли? - изсмя се на жалките ми опити да изляза.
YOU ARE READING
Bad boy (Harry Styles)
Romance- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.
