Bad boy (Harry Styles)

Part 16: Just a dream.

 - Хей, Мор, чувстваш ли се стара? - не пропуснах да се заяда със сестра ми.

 - Катрин! - мама ми скара за пореден път днес. След забележката забучих поглед в чинията си. Душата на компанията.

 Така, може и утре да заминава за Вашингтон, но няма да забравя да я закача по някакъв начин. Това е като дълг, да се тормозим, но в крайна сметка много се обичаме и ще ми липсва. И сега, дами и господа, въпроса на деня.... Какво ще провим двете с мама сами в къщата? Нямам си и на идея. Или по скоро аз какво ще правя? Тя е на работа почти по цял ден и се занимава с някакви откачалки.

 - Кога ти беше полета утре? - а да, забравих да спомена, че Морган има гадже казва се Том и той също е с нас сега. 

  Всички се бяхме наредили около масата и си похапвахме от тортата или по точно аз. Те постоянно си говореха. Скука. 

 - В 7:30. - и очаква да ставам толкова рано. Не, часа не е чак толкова ранен, но за да се оправи и трябват поне 2 часа, което означава, че трябва да стана в 5:30. Мамка му, ако ще да се разчуе ще спя у Ема. 

 Въздъхнах. Тя май още ми е сърдита. След като казах онова нещо. Не мога да повярвам, че изръсих това. Все пак тя не е виновна, че оня кретен и го причини, а аз. Аз съм виновна и Ем го отнесе. Аз официално съм ужасна приятелка.

 - Кат, добре ли си? - различих гласа на Мор сред тази смесица от гласове.

 Надигнах погледа си, за да срещна две разтревожени очи. Поклатих отрицателно глава. Как да съм добре? Сестра ми утре заминава за дълго далеч от тук, а аз мисля за съвсем различни неща.Май е по-добре да си легна, защото мозъка ми ще се пръсне. Имам нужда от сън.

 - Лека нощ - това беше единственото, което казах преди да отделя тялото си от стола. Внимателно бутнах стола към масата и направих обратен завой към стаята ми.

 - Лека - отвърнаха ми всички в един глас.

 Имах чувството, че ще припадна докато качвах стълбите. Любовта на живота ми. Веднъж с Ема и Пери правихме нещо като сватба. Женихме се аз и стълбите. Ема беше шаферка, а пък Пери беше попа. Толкова беше смешно и такъв смях падна, че чак съседите идваха да проверят какво става.

 Усмивката се изписа на лицето ми. Всеки спомен с тях ме кара да се усмихвам.

 Докато ходех по коридора към стаята ми се загледах в снимките. Изглеждахме толкова щастливи заедно с татко. Като семейство, което никога повече няма да бъдем. Сълзите отново напираха, но този път ги спрях. Трябва да сме силни и да не се поддаваме на тъгата и мъката.

Така се бях загледала, че не осъзнах кога котката ми е започнала да се гали в крака ми. Натъжения ми поглед се измести ниско долу и съзря бялото коте.

 - Хей, Бела, как си? - бавно се наведох и взех животинчето на ръце. В отговор тя измяука веднъж.

 -Така ли? - какво да кажа обичам котки и освен това и да говоря с тях. Те поне ме слушат.  

 Още държаща Бела се приближих към вратата. С помощта на лакътя ми натиснах дръжката на долу и тя се отвори. Когато имаш котка трябва да научиш някои номера. А след като влязох я бутнах с крак, за да се затвори.

Внимателно поставих Бела на леглото и без да се замислям се излегнах до нея. С дрехи, без дрехи все едно, нали няма кой да ме гледа сега.

 Не след дълго се унесох в страната на сънищата. 

 Някакъв шум подразни ушите ми. Какво пък сега. Да, защо пък някой да не блъска по стъклото на прозореца. Ще го игнорирам. Ако кажа, че не опитах, ще излъжа. Толкова е дразнещо. Кой се сетил за мен?

 - Мамка му - подшушнах и мързеливо отворих очи.

 С недоволство се дотътрих до дразнителя.

 - Какво? - извиках докато отварях прозореца. Хари. Какво пък прави той тук? Изгледах го учудено на което ми отвърна с малка усмивчица. Без да пита си влезе все едно си е неговия дом и въобще неговата къща.

 - Какво правиш тук? - как си позволява да идва в стаята ми.

 - Страшно много съм възбуден и ми трябва помощ от теб. - свали тениската си.

 Вдигнах веждите си. Какво? Не разбра ли вече, че няма да стане.

 - Добре - Защо, по Дяволите, го казах? Избутах дънките си. НЕ. Не го прави. Не се събличай. Защо го правя? Все едно не съм аз, но пак съм в тялото си.

 Докато се осъзная вече лежах под Хаз гола както и той. Без предупреждение навлезе в мен, но не усетих болка, а само удоволствие. Отвън стенех, а отвътре крещях. Въпреки, че ми е първия път ги нямаше онези работи дето са ми разказвали, че стават и не болеше.

 - Хари - тихо простенах. Всичко беше като забързано на лента.

 Забиваше се вече много бързо в мен, без да го осъзнавам. Заплетох пръстите си в къдриците му и ги дръпнах силно от което той тихо измърка.

 - Свърши за мен, бебчо - Какво? НЕЕЕЕ. Извиках за последно с всичка сила. 

 Рязко отворих очи и какво да видя. Нямаше го Хари, бях си само аз. Задъхана и потна, но сама. Слава Богу, било е само сън. Шибан сън.

 Взех телефона си, за да видя колко е часа, но видях, че имам непрочетено съобщение. Я да видим. Хм, непознат номер. Плъзнах пръста си по екрана и отворих съобщението.

                      "Забавно е да викаш името ми преди да съм направил нещо." - Хари