- Кой? Кога? Как? Защо? - да, пак си говоря наглас. Това е понеже, може би имах мокър сън със Стайлс и той някакси е разбрал и ми пише.
" Не се нервирай толкова." - Хари.
Ама, той от къде знае? Какво се случва? И от къде ми има номера? Как така... чакай това клаксон на кола ли беше? Пуснах телефона на леглото и по най-бързия начин се изтрелях до прозореца. Чу се още веднъж. Преди да го отворя забелязах черен Rance Rover паркиран пред къщата. Загледах се по-добре, за да разпозная човека облегнат на колата, но не се получаваше, за това надигнах прозореца и се надвесих.
Мамка му, копелето ме е наблюдавало. Кой друг освен той? Както каза Пери, няма отърваване от него. Все още е тъмно, но щом съзрях къдриците се досетих. Държеше телефон в ръцете си. Наведе глава надолу и пръстите му заиграха по светещия екран. И не след дълго получих още едно съобщение.
Е, хубава работа. Сега пък къде си хвърлих моя телефон. Така...не е над завивките, не е и под завивките. Наведох се, за да погледна под леглото...и ето го. Ама разбира се, защо да не е там? За пореден път плъзнах пръста си по екрана, за да го отключа. Натиснах го, за да отвори СМС.
" Как си, Кат?" - Хари
Ама, той сериозно ли? Седи посред нощ до дома ми и ме пита как съм.
" Зле, след като ми наруши спокойствието"
"Мислех, че си добре, защото дори и да не съм там пак викаш" - Хари
Вече започнах да се ядосвам Каква наглост?
"Какво правиш тук"
" Искам утре да излезеш с мен" - Хари
"Няма начин да ме накараш"
По скоро бих умряла, отколкото да изляза с него. Кой знае какво ще се опита да направи? Няма начин.
Слядващо съобщение не последва. Вмесно него чух за трети път клаксона на колата му. Ако не престане ще изляза и ще му наритам задника.....Господи, това аз ли го казах?
Надвесих се над прозореца и забелязах Хари, но вече не облегнат до колата, а се приближаваше все повече и повече към къщата. Колкото и тъмно да беше пак забеляза самодоволната му усмивка. Какво ли е намислил? Ако го игнорирам дали ще си тръгне?
За последно погледнах към татуираното момче, но когато пгледа ми се спря на него и неговия беше върху мен. Беше надигнал ръката си и се канеше да звънне. Усмивката не слизаше от лицето му. Поклати отрицателно глава да не го прави, но той поклати положително. Отново поклатих глава, но той без да откъсва очи от мен натисна звънеца.
Ще го убия. Ако майка ми го види ще получи удар. Не стига, че е момче ами и има татуировки, а тя ги мрази. Спомням си когато сестра ми искаше да си направи мама беше твърдо не. Непоколебима. Всичко друго дава, но не и това. Предното гадже на Морган имаше татус на ръката и веднъж беше у нас, мама му падна на колене и започна да крещи цитирам " Защо, момче?". Беше наистина много смешно, но и тъжно.
Отворих вратата и след това я затворих. Тъкмо щях да слизам по стълбите и ... По Дяволите...мама тъкмо излизаше от стаята си. Изглежаше като зомби. Рошава коса, очи наполовина затворени. Ако не я виждах така често щях да се стресна.
- Мамо, защо си станала? - съвсем невинно попитах.
- Не чу ли, че някой звъни?
- Не, мамо, сторило ти се е.
И я набутах отново в стаята и. Факта, че е полу умряла много ми помогна. Когато осъзнах, че си е легнала пак си отдъхнах.
На големи крачки стигнах до входната врата, за да отворя. Увих малката си длан около дръжката и я натиснах на долу. Бавно и несигурна отворих.
- Какво си мислиш, че правиш? - несигурността вече я нямаше.
- Утре ще те взема в 19:00 и да не забравиш да си сложиш рокля. Ако може къса и прилепнала - проговори с леко игрив тон след което се обърна си тръгна.
BẠN ĐANG ĐỌC
Bad boy (Harry Styles)
Lãng mạn- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.
