Bad boy (Harry Styles)

Part 20: Really?

Добре, само дишай. Просто дишай. Нищо няма да се случи чак толкова. Трябва да го игнорирам, в това е ключа за добър живот. Едва ли ще направи нещо пред толкова много хора. Всъщност въобще не се изненадах, че ме води в клуб. Как такъв човек като него ще ме заведе на вечеря. Той сигурно не знае какво значи романтика. Но много трябва да внимавам когато съвсем "случайно" останем насаме. Той е непредвидим, какви ги говоря той е самата непредвидимост.

 - Ще стоиш и ще ме зяпаш или ще влизаме - изказа се Хари.

 Несъзнателно се съм се загледала в нещо докато мислех и то се оказа лицето му. Разтръсках глава. Трябва да спра да се тревожа винаги. Малко разпускане. Не е нещо лошо, нали.

 След краткото "Влизаме", той ме поведе напред към опашката от хора чакащи да преминат през яките мъжаги на входа. С бърза походка се приближихме, но не се наредихме на изчакаме, а когато се появихме пред мъжете, Хари кимна с глава на единия и той се отдръпна на страна, за да минем.

 - Как ... - не можах да довърша, защото пръста на момчето се озова пред устните ми и ми попречи да продължа.

 - Просто се познаваме.

 - Ахам - това беше последното, което си казахме преди да ме понесе към бара.

 Барманът беше много сладък. С кестеняв тъмно-кестеняв перчем вдигнат нагоре. Дръпнах си един стол и седнах, а до мен Стайлс.

 - Какво ще пиеш - съвсем леко се подсмихна.

 - Аз не пия - простичко отвърнах.

 - Жалко - каза още нещо, но не можах да го чуя заради силната музика.

 - Не те чувам - посочих ушите си.

 Хари уви дългите си пръсти около малката ми ръка и ми помогна да стана, след което отново тръгнахме нанякъде. Пред погледа ми се разкриха няколко сепарета. Нямаше никого и тук музиката беше по-тиха. Странно. За момент спряхме, за да си изберем или по-точно той да си избере и тогава се насочихме към едното.

 - Катрин - чух зад нас.

 Гласът ми звучеше толкова познат. Бавно се обърнах и съзрях изумената Ема. Боже, защо отново ме прецакваш? Толкова много ли ме мразиш? Мамка му. Това не трябваше да се случва. Не и на мен.