Гледна точка на Катрин
- Сигурни ли сте - попита Ел.
Двете с Маги кимнахме едновременно без да казваме нищо.
Възползвахме се от факта, че сме сами в къщи и искаме да се дрогираме....Не, не е каквото си мислите. Ще приемем голямо количество захари под формата на малки хапчета. Това е по-различно от дрогата.
Чувството след като си го приел е странно. Ставаш хипер-активен, но различното от това да си на дрога е, че не е вредно, ако не прекалиш, разбира се, и действието му минава по-бързо.
Стеф излезе преди около 40 минути за фитнеса. Въобще не се учудвам. Той си е такъв. Мама пък вчера след като се прибрах от дома на Зейн с Маги, която после остана да спи при нас, реши да си вземе отпуск и замина при чичо Мат или по-точно при бащата на Елинор и Стефан.
Последното, което каза беше, че за малко дни съм се променила и искала братовчедите ми да ме разведрят. Каква глупост. Аз, променена? Няма такова нещо. Била съм станала по-мрачна. Не е вярно.
Трите се гледахме в очите за кратко. Бяхме седнали по турски на земята пред дивана. Първа тъмнокоската вдигна шепата си към устата си и продума с отвращение.
- Майната му на досадния ми брат, който не ми дава да правя каквото си поискам - погълна две хапченца и преглътна с помощта на няколко глътки вода. Сега беше ред на Маги.
- Майната му на Зейн, който се опитва да ме контролира и налага неговите правила - повтори действията на Ел.
За момент спрях преди да направя това, което и те, за да помисля. Дълбоко вдишах, след това издишах шумно.
- Майната му на Хари, който се опитва да провали живота ми...малко по малко.
Сега само трябваше да почакаме малко, за да подейства, но този път бяхме на дивана една до друга и гледахме изключения телевизор. Не минаха и 5 минути когато усетих как започвам да премигам бързо и да дишам учестено. Цялото ми тяло се тресеше и изпитвах огромно чувство да стана и да тичам докато краката ми окапят. Боже, опази! Започва се.
Бързо главата ми се завъртя към двете момичета и забелязах, че и те са в моето положение. Устните ми се извиха в мазна усмивка и в отговор получих още две такива.
Като по команда едновременно се затичахме към двора. Бягахме, скачахме, правихме кълбета на тревата. Хрумна, че се нуждаем от музика и тогава си спомних, че ние си приготвихме касетофона.
YOU ARE READING
Bad boy (Harry Styles)
Romance- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.
