Bad boy (Harry Styles)

Part 6: No-o!

Оглушителния шум от шамара се разнесе из помещението. От силата при удара, главата на Хари се извъртя настрани. Адреналинът превзе тялото и ума ми. Гърдите ми се спускаха много бързо, а сърцето ми биеше като лудо.Очите ми се разшириха. Гледах ту ръката ми, ту зачервената буза на къдрокоското. След удара всичкия гняв се стопи и на негово място се настани страха. Времето сякаш спря. Дишането ми беше учестено. Тялото ми се изпълни със сила. Трябваше да избягам. 

  Мигновено краката ми без да ме слушат се изпънаха и така изправиха тялото ми. Инстинктът ми за самосъхранение имаше пълен контрол над мен. Със скоростта на светлината се изстрелях на няколко метра далеч от Хари. Всеизвестен факт е, че той има проблем с гнева. За това се стреснах толкова много. Почти всеки ден се сбива в училище, но доколкото знам не е удрял момиче. Но както всички знаят за всичко си има първи път. Дано да не съм аз този негов първи път.

  Не откъсвах очи от момчето, което още стоеше на земята. Погледите ни се срещнаха. Неговият беше черен. Отново ме побиха тръпки. Как е възможно да ме плаши толкова много само с един поглед? Имаше нещо в него, нещо прикрито, нещо от миналото му предполагам, което го мъчи и преследва.

  Челюстта му беше стегната, а малко след това затвори и стисна клепачите към очите си. Ръката му мина през небрежните къдрици като леко ги дръпна. Музиката все още беше спряна. Съучениците ми още стояха около нас и гледаха шоуто. Нещо подобно на гладиаторските битки.

  Хари отвори очи. Слава Богу вече бяха нормалните зелени очи. Изправи се и направи няколко крачки към мен. Дъхът ми секна.

 - Катрин качвай се горе - проговори бавно и ясно. Спокойствието му ме плаши още повече. Няма начин да се кача горе и то с него. 

 - Н-не - съвсем тихо и накъсано му отговорих. Твърде бях притеснена да го гледам и затова се взирах в пода. Долната ми устна беше притисната между зъбите ми. Така правех когато лъжа или когато съм в такова състояние. Той направи още една стъпка към мен. Напрежението лъхаше от моя милост.

 - По дяволите, просто го направи - отново беше ядосан и викаше в лицето ми. Съзнанието ми казваше да бягам на далече, но не помръдвах, бях като залепена както с Хари преди броени минути, но този път от страх. Мразех да ми викат, а той точно това прави. Сълзите ми напираха да облеят бледото ми лице, но аз ги задържах. По принцип не бях от силните, но сега беше изключение, не трябва да показвам болката.

 - Не, Хари никъде няма да ходя с теб - извиках обратно. Зеленоочкото изглеждаше изненадан от внезапната ми смелост. Е, не само той. Всеки ден се изненадвам от себе си.

   Понеже бяхме близо да входната врата аз се възползвах и се запътих към нея, но бях спряна от смеха на някого. Лесно се досетих на кого е. Останах неподвижна на същото място, още с гръб към хората на купона.

 - Сега всичко ми се вързва - направи кратка пауза - ти си девствена - ''Браво откри Америка''-мислеше си подсъзнанието ми.

 - Това не е твоя работа - отвърнах злобно. Не го виждах, но мога да предположа, че е направил самодоволна усмивка.

 - Много скоро ще бъде - изсмя се Хари. Е тука вече прекали. Край, кипна ми. Не е познал. Аз не съм от онези курви, които си лягат със всеки срещнат.

  Вече не чувствах страх, той се изпари като нищо. Сега сърцето ми беше обладано от ярост. Трябва да ударя нещо или да се развикам, май само ще се развикам. Бавно се обърнах и тръгнах обратно към Хари, който май му харесваше да ме унижава и изнервя. Застанах срещу него и казах.

 - Не, не си познал. Никога няма да спя с теб, а и не искам - с такова отвращение го казах, че чак аз се учудих.

 - Какво толкова ми има? - постави ръката си на сърцето и се направи на наранен.

 - Защото си егоистичен задник - сега беше мой ред да викам. До сега не съм се ядосвала толкова много. Успокой се, Катрин, не си заслужава.

 - А пък ти си девствена курва - лицата ни бяха на милиметри и червени от цялото напрягане да не си скочим. Сигурна съм, че той ще победи, ако се сбием, но бях толкова ядосана, че чак не ми пукаше.

 - Ти малоумен ли си. Как ще съм курва като дори не съм.. - премълчах си и прехапах устни - Забрави, тръгвам си - насочих се към вратата, но този път решена да си тръгна без никой да ме спира.