Bad boy (Harry Styles)

Part 22: What's happened last night?

- Катрин прибрах се - стъпките на майка ми се чуваха от вратата до стаята.

 Бавно отворих очи. Ъгх. Трябва да ставам за училище. Мързеливо хванах края на завивката и я отметнах на една страна. След като видях нещо, което никога не съм мислела, че ще видя я върнах на мястото й.

 - Ще закъснееш за училище - викна от другата страна.

 Кръвта ми застина, а очите ми бяха широко отворени. Паниката ме обзе. Защо, по Дяволите съм без бельо и то долно?

 - Катрин? - притеснено попита мама.

 - Ъъъъъъъъъъ....д-да, ей сега ставам - точно сега ли трябваше да зацепя.

 - Добре, ще ти приготвя закуска - обърна се и си тръгна.

 Отдъхнах си, но после отново се смразих на едно място и въпросите ме заляха като вълна. Защо? Кога? Кой ме е съблякъл? Аз ли съм била? Какво правих снощи? 

 Надигнах глава от възглавницата, но веднага я пуснах пак там. Изпискване излезе между устните му. Главата ме цепеше много. Все едно някой ми бърка в мозъка. Очите ми се насълзиха. Всички въпроси изчезнаха, защото в момента в ума ми беше само непоносимата болка. Стиснах зъбите си силно и се изправих с много мъки. Погледа ми се спря на сините ми бикини на земята. 

 Усетих как започнах да треперя. Паниката се появи отново. Какво ми става? С кой съм била? Ами ако някой ме е... Не. Бързо отхвърлих предположението. Може би съм сумнамбул. Да, това е. Напълно е възможно. Съблякла съм се на сън. Има и по-гадни случаи.

 Вдигнах ги от земята и ги метнах в коша за пране. Истината е, че не закъснявам, а просто майка ми казва и на един час по-рано късно. Мога да кажа, че е шантава и то доста ама си я обичам. Погледнах към часовника на стената и установих, че имам време за бърз душ. Запътих се към банята като по пътя съблякох и останалите ми дрехи, но когато минах покрай огледалото ми се видя нещо синьо затова се върнах.

 Какво е това нещо на врата ми? Огромно лилаво петно. Какво е това? С пръст съвсем леко го докоснах, но при допира изсъсках. Боли! Огледах го добре и тогава осъзнах, че това е смучка. Вика ми огласи стаята. Не, не, не. Но как? " Дишай" - вътрешно изкрещях на себе си. Вдишах дълбоко и издишах шумно. Спокойно. Сигурно ми се привижда. По-добре да си взема душ и ако го няма значи е нещо изцапано ... или поне на това се надявам. Дано да е това.