Bad boy (Harry Styles)

Part 19: Ok, ok.

Ето това се казва да си прецакан. Имам два избора, но и двата не ме устройват. Единия е да не изляза с него и тогава Лиам ще пострада. Няма да му позволя да нарани още някого. Той е опасен. Чудовище не приемащо отказ. Другия ми вариант е да изляза с него, но тогава може да стори нещо на мен. Ами ако ме изнасили като Ема. Мамка му и на скапания ми живот. Какво ще правя? Той беше прав когато ми каза, че не искам да съм срещу него. 

 Така се бях замислила, че докато си говоря сама стигнах до къщата ми. Отключих си и влязох вътре. 

 - Мамо, тук ли си - извиках, за да ме чуе.

 - Даааааааа - върна ми.

 - Ще си науча и после ще изляза - вече говорих по-тихо, защото тя се появи пред мен.

 - Добре - премести един заблуден кичур зад ухото ми. При този неин жест се усмихнах. Какво да кажа, винаги се грижи за мен.

 - Всъщност и аз ще излизам - изведнъж стана сериозна.

 - О, не, пак ли си на работа - това толкова ме натъжава, но не е нищо ново. От както тя ни е единствен настоиник и се налага да работи и в почивните дни до късно.

 - Виж, скъпа, нали знаеш, че и аз не искам да те оставям сама по цели дни и нощи, но нямам избор - нежно погали бузата ми.

 - Да - лека усмивчица се показа и на моето и на нейното лице.

 - Забелязала ли си, че винаги тези драми стават точно тук - И отново простотия  изречена от ме.....Какво, по Дяволите? Не го казах аз. И кой друг освен мама. Ето, че по нещо си приличаме. Тъкмо се чудех по какво. 

 - Хах, да - и двете се засмяхме - Така...аз се качвам горе.

 Преди да се отдръпна от нея я прегърнах. Погледнах към часовника и е само 17:30 часа. Имам време. Това е добре. 

 Въздъхнах и се запътих към стаята ми като зад гърба си оставих майка ми още стояща в същото състояние като преди малко.

"Моля те, моля те, моля те не ме питай с кого. Моля те.". Едва забележимо преплетох пръсти докато се изкачвах по стълбите.

 - С кого ще излизаш? - дочух вече когато бях на последното стъпало.

 - С Д-дани - сковано отвърнах. Да бе, все едно, че с нея ще излизам.

 - Добре - развесели се.

 Просто така? Без да осъзнае, че я лъжа? Това ми се случва за първи път от толкова много време. Винаги разбира когато си измислям или не и казвам истината. Или съм станала добра лъжкиня или не е включила страната си на хрътка като разбира всичко само като ме погледне в очите. Едва ли е първото.