Bad boy (Harry Styles)

Part 11: Life is a bitch.

 Стоях и се взирах в момичето пред мен. Тя изглеждаше така все едно нищо не се беше случило предната вечер. Ако не я познавах щях да кажа, че е щастлива, но в очите и все още се четеше тъга. Когато се вледах в кафевите и ириси имаше и още нещо, май беше тревога, но не съм сигурна. Сякаш крие нещо. 

 - Добро утро - обърна се изцяло към мен. Има нещо гнило. Първо тя никога не готви и второ, кой, за Бога, може да се възтанови толкова бързо.

 - Добро утро и на теб - отгорих с присвити очи. Дръпнах единия стол, който стоеше до масата и се настаних. Подпрях лактите си и се загледах в една точка. Така правя когато мисля.

 - Какво мислиш толкова - Ема се засмя. Отново стоеше към тигана и правеше палачинките.

 - Спомняш ли си какво си говорихме снощи? - продължавах да гледам в пространството. 

 - Д-да - Ема видимо се напрегна.

 - Значи ще говорим сега щом си в добро настроение - заповядах. Сега няма да ми избяга. Няма изход. Ще трябва да говори.

 - Няма за какво за говорим - направи малка палза - Добре съм.

 - Ах Ема, искам само да ти помогна пък и трябва да разбера защо онзи самовлюбен задник ти причини това - използвах най-нежния си тон, за да не я стресна. Да, майка ми психолог и от там и аз знам някои неща. Едно от тях е да не викаме, защото така човекът пред нас ще се затвори в себе си и няма да каже нищо.

 Ема въздъхна. И ето резултата. Винаги слушай мама. Тя знае всичко.

 - Мисля, че беше пиян - през цялото време гледаше в краката си. " Да бе все едно, че е така" викаше подсъзнанието ми. Много ясно, че лъже. Дори и да си сляп пак ще го забелиш. Ако не изкопча нищо от нея ще се наложи да говоря с оня кретен.

 - Нали знаеш, че не ти вярвам - погледнах я право в очите.

 - Не мога да ти кажа - отвъна съвсем безизразно. За 2 секунди промени състоянието си . Много е бърза.

 - В такъв случай ще говоря скоро с психопата и ще разбера - блъф отново. И моята мила глупава Ема се хвана отново. Много ясно, че няма да го доближа и ще го избягвам. Само като си помисля да го срещна в някои скорощен ден ме обзема паника. Повярвайте ми знам какво е да получиш пристап на паника.

 - Моля те, Кат, не искам да говорим за това поне един ден - помоли ми се. Тъкмо да проговоря тя ме прекъсна - Живота е кучка. Научи се да я чукаш преди тя да ти го е начукала - каза го така, че вярваше в тази простотия - Това е самата истина.

Не можах да се здържа и избухнах в смях. Ама тя сероизно ли? Трябва да се шегува. Явно наистина го вярва. Бързо се осъзнах и се спрях като седнах настола както трябва.

 - Какво смешно казах - Е не тя се шегува. Погледна ме с объркан поглед.

 - Е, как какво смешно си казала. Ако питаш мен това са простотии.

 - Виш, в момента се опитвам да се усмихна, но ми е трудно. Нали знаяш какво казват, когато се правиш на щастлив все някога ставаш такъв - ето тук вече е права.

 Една самотна сълза се спусна по нежното и лице. За малко да повярвам, че е добре. Всъщност е точно обратното, тя е наранена.

 - Мисля, че ти трябва развлечение - ентусиазирах се.

 - Не, трябва да се хвърля от Айфеловата кула - махна престилката си.

 - Стига глупости - съвсем леко я прегърнах. Искаше ми се да се обвия цялата около нея и да и казвам, че всичко е наред, но не трябва да я плаша в най-ранимото и състояние.

 - Искам Люк - проплака. Ох този Люк ще ми го изкара през носа.

 - Аз си мислех да си направим момичешка вечер с Дани и Пери, какво ще кажеш - отдъпнах се така, че да се гледаме в очите. Съвсем лека усмивчица се показа. Това е добър знак.

 Отлепихме се една от друга и аз отидох да взема телефона си. Тъкмо щчх да пиша СМС на Дани, но някои влетя в къщата като фурия. Да, те сякаш ми четат мислите, защото това бяха Дани и Пери. Понеже се бях отдалечила от входната врата се наложи да се върна. Огромната ми усмивка озаряваше цялата стая, но веднага се скри когато видях трите ми приятелки да гледат снимка на телефона на Пери.

 Когато ме чуха се обърнаха и гледаха с изненадани изражения.

 - Какво има? - приятелски попитах.

 - Как ще обясниш това - Какво? Не е възможно това да е снимката на мен и Хари на купона. Е, сега я загазих.