Аз съм ужасен човек. Как можах да изръся това? Винаги става така. Защо все трядва да прецакам нещо? Ема винаги ме подкрепя във всичко и ми помага. Както казах сме приятелки от малки и си споделяме, но по скоро аз на нея освен когато родителите и се разведоха. Тя беше много разтроена и аз по всякакви начини опитвах да я развеселя, но факта, че е много емоционална не ми помогна особено. Вече минаха две години от тагава, но това все още е незарастнала рана и затова не говорим много за това.
Спомням си и когато преди около година когато майка и се омъжи за пастрока и. Тогава мислех, че отново ще е в тежко състояние, но странното беше, че беше така, даже беше щастлива. Единствения проблем беше, биологичния и баща и липсваше от както замина за Африка.
Дори и ми сподели за първия и път. Предполагам паметта не ме лъже, но май беше с един от големите. Тези от 12 клас. Мисля, че се казваше Джъстин Бийбър. Да, точно така беше. Нямам търпени да свърши този единадесети клас и да идва дванадесети и после кеф. Свобода за известно време.
Докато си вървях по улицата към къщата ми и си мислех за бащата на Ема си спомних и за моя. Липсва ми много. Ако не бях аз сега щеше да е жив. Ако не бях такова тъпо дете щеше сега да стой в къщи на дивана и да чете вестник, а когато се прибера да го попитам къде е мама.
При спомените една самотна сълза се плъзна от дясното ми око по бузата ми. Как ми се иска отново да имам баща. Всъщност Ема е права, животът е кучка. Тя проваля всичко не аз. Ох, кого заблуждавам аз съм пречка и ненужна бобулечка.
За момент се обърнах на зад, защото чух името си, но май ми се е причуло. Тъкмо да си продължа п пътя и се блъснах в някого. При удара и двамата паднахме на зад. По най-бързия начин избърсах сълзата.
- Добре ли си? - попита момчето. Чакай малко това е Зейн - Катрин?
- Да нищо ми няма - отвърнах с усмивка въпреки, че от вътре крещях. Зейн се изправи бързо и като изтински кавалер ми подаде ръка, за да стана. Поех ръката му и се отласнах от земята. Когато и двамата бяхме на крака той ме пусна-За къде бързаш толкова?
- Ще посрещам доведената ми сестра на летището - въздъхна.
- Не знаех, че вашите са разведени - тези хора са много бързи. Те бяха хубава двойка.
- Да - Загледа се в пространството сякаш премисля нещо - Аз..такова...трудно ми е да го кажа...Ще дойдеш ли с мен?
YOU ARE READING
Bad boy (Harry Styles)
Romance- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.
