Bad boy (Harry Styles)

Part 12: Questioning.

 Погледите на момичетата ме изпиваха до край, а аз стоях като вкаменена. Абе, да си го кажем честно, като ударена с мокър парцал. Пери все още държеше телефона към мен. Това не е истина.

 - О-от къде я в-взе - заекнах.

 - Това не е важно сега - обясни Дани.

 - Сядай - лошата Ема се показва.

 В такива случай най-добре е да изпълнявам, защото срещу трите нямам шанс. Странното е, че не ми пука. Ще ме разпитат малко и това е. Нищо особено. Освен ако не е кръстосан разпит. Тогава съм я загазила яката.

 Обърнах се на 180 градуса и краката ми ме заведоха до дивана. Леко го опипах, за да не седна на нещо и съответно да го счупя. 

 - Не там - намръщи се Пери - На стола - посочи един от столовете. Мразя когато се държат така. Властно и заповедно. О, и да не забравяме студено като камък.

Вдишах дълбоко. Дробовете ми се изпълниха до край и след това издишах шумно. С нежелание се изправих и поех към към най-близкия дървен стол с бежова тапицерия. Застанах зад него и обвих малката си длан около една от тънките дъски на облегалката. Докато го премествах, приятелките ми вече бяха насядали на дивана. За пореден път въздъхнах и се настаних пред тях.

 Трябваше да съм сериозна, но как като те стояха с кръстосани крака и ръце. На всичкото отгоре ме пронизваха с очи. Зловещо.

Иииииииии разпита започва след 3...2...1. Сега.

 - Така - къдрокосата Дани направи пауза за по-драматично - говори.

 - Като толкова много искате някой да говори. Говорете си вие - и една точка на Кат. Отстрани сигурно изглеждаме смехотворно, защото никоя не показва емоция, но пък говорим простотии и смешни работи. " Не се смей. НЕ СЕ СМЕЙ" отново викаше болния ми мозък.

 Пери разтвори устните си да каже нещо, но беше прекъсната от Ема.

 - Катрин защо, по Дяволите си била върху онова нещо - изправи се и се развика. Така както аз си бях седнала изглеждаше доста заплашително.

 - Савана ме предизвика да го направя - съвсем спокойно с равен тон отвърнах. 

 - Ох, Кат, нали знаеш, че нищо не прави просто така. Винаги има задни мисли - добре, че Дани се въздържаше от нарастващата злоба у нея. Личеше си, че едвам се сдържат. До колкото знам всички нормални мразят оная кучка Савана.

 - Как мислиш получих снимката - малка тъжна усмивка се образува от устните на Пери. Тя е права. Как може да съм толкова тъпа. Винаги има нещо. Винаги трябва да унижи някого.

 Устните ми образуваха права линия.

 - Е, поне как беше - заинтересува се другата русокоска. Така го каза все едно го е нямало разговора преди малко.

 - Беше странно. Имаше вкус на мента и нещо желязно - направих отвратена физиономия. Всички други се засмяха освен Ема. Тя сякаш не беше тук. Какво ли и има? Дясната ми ръка мина през косата ми и набута един кичур зад ухото ми.

 С Дани и Пери продължавахме да си говорим за вчера. Неусетно сме игнорирали Ема.

 - Как можете да говорите такива хубави неща за онова чудовище?

 - Стига Ем, той не е чак толкова лош - чернокоската се подсмихна.

 - Той е ужасен и докато не те чука няма да те остави намира. За сега не е предприел нищо, но скоро е възможна да направи нещо. Той е ходеща неприятност. - Ема прошепна. Свъсих вежди. 

 - Но това не ти попречи да спиш с него, нали. И дори ти хареса - повдигнах вежда. Цялото внимание на момичетата беше върху нея и чакаха как ще отвърне на удара.

 - Не сравнявай това което ми направи той с нещо хубаво - изсъска като змия. Мамка му, забравих за това. Аз имах в предвид онова в училищната тоалетна. Пак всичко прецаках.

- Виж Ема, не исках да кажа това - протегнах ръка, за да хвана нейната, но тя я отдръпна. Защо се държи така? -Аз ще тръгвам - единственото, което казах преди да напусна къщата и да оставя три леко шокирани момичета там. По-добре, че си тръгнах, защото щях да кажа нещо с което да натъжа Ема отново.