Bad boy (Harry Styles)

Part 29: Weak.

Топлите лъчи на слънцето погалиха бледото ми лице. Птичките пееха песни кацнали на дървото до прозореца ми. Аз вече бях будна, но все още стоях легнала, защото не ми се ставаше. Лекия ветрец охлаждаше тялото ми. Аххх, няма ли по-хубав начин за събуждане. Лежиш си и...Бийп. Бийп. 

 Гадната аларма прокънтя из стаята. Рязко отворих очи и изсъсках от прогарящата болка. Мразя скапаното слънце. С помощта да двете си ръце скрих лицето си, след което се изправих и когато вече бях в сянка си отдъхнах. Прозореца ми е точно срещу леглото и всяка сутрин ми изкарва душата.

 Огледах стаята докато погледа ми не падна на дрехите ми, които носих вчера. Тогава си спомних вчера. Как се забавлявахме с момичетата и измъчените изражения на Зейн и Стеф. Само си спомня измъчените им изражения ми става смешно. Горките! Само с момичета си имат работа.

 Вдигнах нещата си от пода и ги метнах в коша за пране, а след тях и бельото, с което бях в момента. Да, един душ ще ми дойде добре. Все пак вчера бях потна като...и аз не знам какво. Чудесна комбинация - потна и мръсна. Бързо влязох в банята и застанах пред голямото огледалото като преди това се увих с бяла кърпа.

 Дъхът ми спря при гледката. Рошава коса, която стърчи навсякъде и кожата ми беше по-бледа от по принцип. Дори имах и леки охлузвания по ръцете и колената. В този момент би трябвало да плача, но ме изби на смях. Изглеждах ужасно. Трябва бързо да се отърва от това чудовище.

 Без да мисля много се шмугнах под душа и пуснах водата. Горещите капки се стичаха по тялото ми и като от нищото пред очите ми се разигра момента, в който Хари ме носеше на рамото си и аз забивах юмруците си по гърба му. По Дяволите, как можах да забравя? Добре, че беше той да ме хване, защото Стефан нямаше да може.

 Стайлс беше...мил. Никога не съм мислела, че видя това негово лице или пък може да се е преструвал. До колкото са ми казвали, а и от личен опит знам, че той е добър актьор.  Първо ме изигра по най-долния начин и не мога да съм сигурна кога се преструва. Път и онова, което ми каза , че почивката ми била свършила. Какво трябва да означава това?

 Когато приключих спрях водата и отново увих хавлията около себе си. Сега вече не съм като клошарка. Чувството да си чист е невероятно. Босите ми крака се докоснаха с мекия килим в стаята ми. Щях да започна да се обличам, но реших преди това май е по-добре да видя дали братовчедите ми са добре.