Bad boy (Harry Styles)

Part 38: He's coming.

Поех си дълбоко дъх, изпълвайки дробовете си, след което го изпуснах докато погледа ми шареше из помещението. Пръстите на дясната ми ръка стиснаха телефона ми, за да се уверя, че не съм го забравила някъде, а в другата държах чантата си.

Направих две крачки и в същия момент очите ми паднаха на масата в средата на училищния ни стол. От мястото, на което се намирах можех да видя русата коса на Пери и къдревата на Дани. О, и да не забравяме Елинор. Бях и казала да ме изчака с момичетата. Моментално се насочих към тях, но вниманието ми беше отвлечено от човекът, който ходеше зад мен.

 - Моля те, Луи, остави ме намира - помолих се и отчаянието си личеше в гласа ми. Бързо се завъртях на петите си към него.

 Втръснало ми беше от тях. Вече трети ден не се отделят от мен. И Луи, и Зеин. Ужасно е досадно особено когато идват с теб и в тоалетната. Вчера например когато Хари ме докара, цял час убеждавах Зейн, че нищо няма да ми стане ако отида сама до стаята, в която имах час. Постоянно ми казват, че трябва да се пазя и да не ходя никъде сама, но когато попитам защо, не ми казват.

 Все едно съм някакво петгодишно дете, което не може да си завърже обувките. 

 Къде, по дяволите си, Хари?

 - Да не би да ти е омръзнало вече от мен? - повдигна едната си вежда, засмявайки се леко.

 - Нямаш си и на представа колко - очите ми се извъртяха с досада.

 За момент сините му ириси се преместиха зад мен и левият му горен клепач се срещна с долния в намигване, с след това се съсредоточи върху мен отново.

 - Добре...но да знаеш, че след като свърши междучасието Зейн ще те изпрати до стаята по Биология, Окей?

 Звучна въздишка се изтръгна измежду устните ми, които след това прибрах между зъбите си и кимнах.

 По-принцип не бих се съгласила толкова лесно, но вече толкова пъти се карахме с тях двамата, че ми омръзна и просто ги оставям да "победят". А и не искам да правя сцена тук пред цялото училище. Аз и без това през последните три седмици само това правя. Всичкото внимание е върху мен.