Bad boy (Harry Styles)

Part 47: You look terrible.

 - Кати - тих глас достигна до ушите ми.

 Знаех, че идва от другата страна на вратата и че със сигурност човека, викащ ме иска да влезе при мен, но аз нямаше да го пусна да влезе. По-добре ми е когато съм сама. Така мога да се самосъжалявам и ядосвам без да имам свидетели или пък да си го изкарам на някого.

 - Махай се - извиках ядосано, докато крачех напред и назад през стаята си. Като от време на време кракът ми се срещаше или с дървената рамка на леглото ми, или с нещо изпаднало на земята. 

 - Донесох ти сандвичи, ако си гладна - плахо проговори момчето, сякаш да не ме провокира с думите си.

 - Прекрасно, Лиам - саркастично възкликнах, ритайки стената и почти изкрещявайки от болка - Заври си ги отзад.

 Знаех, че съм прекалено груба, но точно сега това беше последното, за което мислех. Не можех да изкарам Хари от главата си. Начинът, по който зелените му очи и усмивката му от разкървавените му устни, излъчваха само дяволитост, която успя да изплаши дори и мен.  Все още успявам да почувствам тръпките по гръбнака си щом той беше погледнал към мен и Алекс.

 Силна въздишка се изтръгна измежду устните на Лиам от другата страна на заключената врата, която той до преди час упорито се опитваше да отвори, но без успех, защото аз подпирах от моята страна. Не исках да виждам никого, освен Хари.

 - Знаеш ли...  - с тупване тялото на Лиам се стовари по вратата към пода, като там остана седнал и подпрян на дървената повърхност - Знам, че си ядосана от това, че те държа тук, но не можех да те оставя там. Беше опасно и не исках да пострадаш, а и ако не те бях изкарал Хари щеше да ме убие с голи ръце - тихо се изсмя, въпреки че не беше смешно.

 След думите му сърцето ми сякаш се сви от празнота. Беше странно, защото след като Лиам ме натика в стаята ми исках да го запратя към някое дърво, но сега чувството на вина ме пронизваше. Той е искал само да ме защити, а аз му крещях, ритах и удрят.

 С помощта на наранените си от ритниците стъпала се придвижих на малки и плахи крачки до стената точно от страната на дръжката и се свлякох по нея както беше направил и Лиам от другата страна. Коленете ми като по команда се свиха към гърдите ми, а ръцете ми се увиха около тях.

 - Той ще бъде добре, нали? - тихият ми глас озвучи малката ми стая, така че не бях сигурна дали Пейн ме е чул.