Bad boy (Harry Styles)

Part 41: It's me.

Сух и подигравателен смях прониза напрегнатото положение, карайки ме да потрепна. Студените пръсти на Аштън се увиха от двете страни на лицето ми като прибраха косата ми назад докато все още стоях на колене пред него.

 - О, Хари, не вярвах, че тя ще успее да влезе под кожата ти толкова лесно - изчуролика Аш - Хубавичка е.

 Сърцето ми изпусна удър след като с крайчеца на окото си виждях зачервеното от гняв лице на Хари. Потъмнелите му очи и притиснатите в тънка линия устни както и стегнатата му болезнено челюст.

 - Аштън, пусни я - студеният глас на къдравелкото изпрати тръпки по цялото ми тяло.

 Големите му длани се свиха в юмруци, приготвяйки се ако се наложи да скочи в бой, а гърдите му се спускаха и надигаха бързо. Изправената му заплашително стойка би ме изплашила, но сега единственото, което чувствах беше успокоение от факта, че ще бъда спасена.

 За моя изненада русото момче стрелна последен развеселен поглед в моя посока преди да повдигне вежда и да отпусне ръцете си от двете страни на високото си тяло, но не се отръпна преди да се преведе на нивото на лицето ми и да прошепне с широка усмивка, разкриваща белите му зъби и дяволитите пламъчета в тъмнозелените му очи, подобни на тези на Хари.

 - Това не е края.

 Това беше последното, което излезе измежду усните му в мое присъствие, защото той беше издърпан от мен и запратен към земята. Тялото му се стовари безпомощно с голяма сила, но в очите му се четеше само самодоволство когато главата му се надигна, за да ме огледа от долу до горе безсрамо, спечелвайки си псувни и заплахи от Хари. 

 Но къдревелкото не го нападна отново, а вместо това се оказа точно на предишното място на Аш. Точно пред мен на нивото на лицето ми. Мислех си, че ще ми помогне да стана, но той не го направи. Само стоеше и ме гледаше с тревога изписана на лицето и в очите му. 

 - Катрин, отиди да ме чакаш в колата - изрече Хари нежно, непоглеждайки към падналото момче, което дори не се и опитваше да се измъкне, а само си стоеше там и се усмихваше към татуираното момче със самодоволна усмивка. Как в възможно да си приличат толкова много?