Bad boy (Harry Styles)

Part 3: Cretin!

Обичам тази къща. Тя ми е като втори дом. С Ема имаме толкова спомени тук, понеже се познаваме от наистина много време и сме правили доста луди неща - меко казано. Аз влязох първа и приятния мирис на , хмх, май е канела, ме лъхна. Забравих да спомена, че обичам канела. Затворих очи и вдишах дълбоко, а после издишах шумно.

 Къщата не е много голяма, но не е и много малка, бих казала средна. Събух обувките си, но бях най-грубо изблъскана от пътя. Паднах по дупе и при удара изохках. 

-  Не стой на средата на пътя - изсъска Хари и ме погледна със смразяващия си поглед. Тръпки ме побиват от това момче. И защо трябва да е толкова груб. Да ме беше помолил да се дръпна. Луи от своя страна ме спираше да се смее на стреснатата ми физиономия. Подпрях се на стената, за да мога по-лесно да се изправя и разбира се залитнах. Добре, че беше Хари , за да ме хване....я чакай малко Хари.

- А-аз н-наистина с-съжалявам - Отскубнах се от хватката му и започнах да се извинявам. Почти винаги когато говоря с него заеквам, освен когато бяхме в колата - тогава бях ядосана. Къдрокоското извъртя очи и отново ме избута, за да мине. Кретен. Какъв му е проблема? Надявам се скоро да разбера. Няма право да се държи така с мен или с когото и да е. Бих му го казала, но не съм толкова смела в сравнение с Ема. Ако бях като нея всичко щях да си казвам без да ме е грижа.

-  Къде са вашите?-обърнах се към Ема, която се беше излегнала на дивана и си похапваше чипс. Кога успя , момиче, че и чипс си отвори. Хари се настани до нея и си взе от "храната".

-  Извън града са - отвърна ми тя с пълна уста. От някъде се появи и оня досаден досадник и най-неочаквано ме шляпна по дупето. Обърнах се бавно и кого да видя - Луи с една от неговите най-омразни за мен усмивки.

-  Ако го направиш още веднъж ще... - добре, че ме прекъсна Ема, защото щях да кажа наистина тъпо като например - ще те убия или ще пострадаш. Кого залъгвам та аз дори муха не мога да убия.

-  Катрин какви дрехи ще ти изберем за Лиам - приближи се и ме отмъкна от Луи. Слава Богу, че го направи. Тръгна към  стълбите хванала ръката ми. Ние направо спринтирахме до горе. На няколко пъти се препънах, но това не е нищо, да я видите в мола, чак е страшно.

Избута ме в стаята си, след което и тя влезе. Така познатата стая със стени, налепени с плакати. Седнах на леглото и издишах. Ема от своя страна изпразваше гардероба си. Какво да ви кажа луда е, но я обичам. Дрехи, дрехи и пак дрехи навсякъде. Откъде, за Бога има толкова дрехи.

-  Дръж - подаде ми някакви дрехи и ме натика в тоалетната. Сега вече имах време да ги разгледам. Е, този път се е справила добре. Мислех, че ще ми даде нещо много разголено или пък нещо все едно изкарано от стриптийз клуб. Облякох кораловата ризка, която се завързва от пред и черните плитки и тесни дънки. Понеже носим един размер нейните неща ми стават. Излязох от банята, но Ема я нямаше, сигурно е долу при тъпанарите. Подсмихнах се на собствената си глупост. 

Приближих се до огледалото и се огледах. Хм, добре изглеждам. По принцип не харесвам да показвам тялото си. Ема постоянно ми казва, че имам перфектно тяло. Е, не е чак толкова зле, но аз пак си оставам срамежлива. Из под ризата се подаваше малка част от коремчето ми. 

 Косата си оставих пусната да пада по гърба и раменете ми. А сега е време за малко грим. Наместих се пред тоалетката и се огледах добре. Трябва ми очна линия, гланц и малко спирала. Не харесвам да се гримирам , но сега е изключение. Така сега трябва да ги намеря. Разрових някои от дрехите на земята, но нищо. Под леглото - нищо. В банята - нищо. Май ще е най-добре да я попитам къде са и гримовете.

И така отново тези стълби по които съм падала толкова много пъти. Разбира се всички бяха на дивана и бяха зяпнали телевизора. На къде върви този свят. Само телефони, телевизори и интернет. Закрих с тялото си телевизора и положих ръце на кръста си. От това мое действие  получих само три гневни погледа.

-  Къде са ти гримовете - още в същата поза се допитах до приятелка си. Тя ме огледа и се усмихна.

-  Провери ли зад тоалетката - повдигна вежда и отново се обърна към Хари, който ме гледаше безизразно. Врътнах се и се качих в стаята и на бегом. Отново се настаних на мястото си. Дръпнах си една очна линия и малко спирала. Изглеждах невероятно. 

Дочух звънене на вратата. Сигурно е Лиам.