Bad boy (Harry Styles)

Part 33: Why not?

Той какво? Да не би да каза, че...О Боже Господи. Как е възможно това? Защо на мен? Това не може да е истина. Напълно сигурна съм, че отново иска да ме изложи по някакъв начин, но звучеше искрен в думите си. И все пак преди няколко дни ме използва по най-долния начин. Не мога да повярвам, че след всичко, което ми причини, просто така ми казва, че иска "да се опознаем". Няма начин. Но пък скоро ми спомена, че се опитва да се държи добре, това не е за пренебрегване. 

 Мозъкът ми бързо се задръстваше с аргументи дали да му вярвам или не докато не усетих две ръце да хващат раменете ми и леко да ме разтърсват. 

 - Катрин, добре ли си?

 Премигах няколко пъти преди да отговоря, но и тогава не можах, защото бях прекъсната.

 - Цялата пребледня сякаш ти казах, че ще те убия - загрижения поглед на Хари се стрелна към моя.

 Никога не съм и подозирала, че може да ме гледа по този начин...загрижено и в същото време невинно...Какви глупости говоря! Той не може да бъде такъв. Просто се преструва, за да му падна в краката като всяка друга, но няма да стане. Аз не съм като онези изкуствени, безмозъчни кукли.

 - Нищо ми няма - с равен тон отговорих, след което отворих вратата и излязох от колата без да казвам нищо повече.

 - Какво ти става? 

 Запътих се към къщата и чух затръшване на вратата на шофьорското място, но след като въпросът му стигна до ушите ми се завъртях на петите си и застанах лице в лице с човека, който направи ,така че цялото училище да говори зад гърба ми и ме раздели с приятелките ми.

 - Какво ми става? - повторих - Сериозно ли, Хари? Какво ми става? - с вдигнати невярващо вежди проговорих като се опитвах да асимилирам какво ми каза, за да съм сигурна, че не си въобразявам.

 - Да. Точно това те попитах.

 - А ти как мислиш? - с нотка раздразнение казах.

 Дори не отговори на въпроса ми, а вместо това направи още една крачка към мен и когато бяхме на няколко сантиметра разстояние розовите му устни се разтвориха и езикът му сякаш галеше всяка образувана сричка.

 Въздъхна.

 - Влез вътре.

 - Не - категоричния ми тон го изненада.

 - Отново ли ще минаваме през това?...Нали знаеш, че много лесно мога да те преметна през рамо след това да те занеса в моята стая и да те науча на някой друг трик с пръсти, за да стенеш като ненормална...След което си свободна да си ходиш. - опитах да го прекъсна и да кажа, че си тръгвам в къщи, но млъкнах - А ако направиш това, което ти казвам...Ще си държа ръчичките зад гърба и няма да направя нищо.