Кръвта ми бавно започна да се размразява след като успокоението се разпространи в тялото ми. Човекът зад мен беше не кой друг да е, а ако слухът ми не ме лъже е момчето заради, което цяла седмица се тревожех.
- Хари - прошепнах, страхувайки се, че всичко това е илюзия и аз бавно полудявам.
Той не отговори, а само тихо се изсмя така, че само аз да го чуя, след което, използвайки малко повече сила притегли тялото ми далеч от хората на долния етаж. Без да сваля ръката си от устата ми той прошепна.
- Бъди тиха.
Миг след като леко кимнах почувствах лек гъдел там от където до преди малко се подаваше главата му, защото той продължи да отстъпва назад и косата му мина през бузата ми. Опитах да го попитам какво прави, но не можах заради голямата му дланта, която беше дори по-силно притисната към лицето ми и малко по малко започваше да ме задушава.
Къдравелкото отвори вратата на банята, натиквайки ме вътре, след което и той влезе. Мислех, че сега ще ме остави да говоря, но не. Той бързо ме преобърна грубо и с другата си ръка, която беше свободна, затвори врата.
- Добре, признавам си, изненадан съм от избора на малкото ми братче.
До сега нямах възможността да погледна красивото му лице, но сега когато го направих писък се изтръгна измежду устните ми, но беше почти спрян от дланта му. Кой, по дяволите, си ти? Това исках да изкрещя, но не можех.
В началото ми изглеждаше като Хари, но сега когато се загледах не беше той. Това момче имаше къдрева руса коса прибрана с черна кърпа, за да може къдриците да не влизат в тъмно зелените му очи обградени от дълги и тъмни мигли, които хвърляха малки сенки по изпъкналите му скули.
Преместих очите си по-надолу, за да забележа добре изразената челюст и пухкавите розови устни, на които се беше настанила дяволита усмивка. Изглеждаше толкова познат, но и в същото време толкова непознат. Сякаш съм го виждала преди, но сега не мога да си спомня.
- Грозно е да зяпаш - изтананика тихо и самодоволство си личеше в плътния му глас.
Сърцето ми забърза ритъма си когато високото му тяло притисна моето, не оставяйки никакво място помежду ни.
Измрънках му да се разкара от мен, но той само отвърна с тих глас като накрая повдигна едната си вежда:
YOU ARE READING
Bad boy (Harry Styles)
Romance- Знаеш ли кое е най-тъжното? - дрезгав и познат глас прошепна, карайки очите ми да се разширят и дъхът ми да секне - Колко е лесно за вълка да се промъкне в кошарата само като се представи за една от овцете.
