Bad boy (Harry Styles)

Part 46: Heaven and Hell.

 Някога имали ли сте чувството, че искате да откъснете цвете, защото е красиво, но и в същото време да не искате, за да не унищожите живота в него? Точно така се почувствах и аз, когато Александра пристъпи в стаята. Тя беше наистина красива и за момент исках да потъна в земята, защото до нея изглеждах смешна.

Тя беше по-висока от мен и краката й сякаш нямаха край в тези тесни джинси, които си беше облякла. Два реда бели зъби се разкриха, контрастирайки с шоколадовозлатистата й кожа, а вълнистите къдрици се спускаха свободно по гърба на светлосинята й риза с навити ръкави.

- Охо, Стайлс - с широка усмивка каза - От кога не сме се виждали.

Но Хари сякаш незаинтересован стоеше до мен без да се отмества дори и с инч, при което момичето направи гримаса и дари Найл с бърза целувка по устните. Преди да се усетя голямата длан на къдрокоското обви моята, след което преплете пръстите ни без да го е грижа, че Алекс гледаше като цапната през лицето.

- Не мога да повярвам - тихо изрече, местейки погледа си от пръстите ни към Хари, а след това към мен. 

- И аз бях така в първия момент. Повярвай ми, в началото ми беше странно, а сега не мога да ги понасям с всички тези прегръдки, целувки и лигавщини.

Незабелязан, Найл си проправи път иззад къдревото момиче и постави татуираната си ръка на рамото й. Сините му очи прогаряха дупки в лицето й, но не изглеждаше така както Хари го правеше, когато Найл се шегуваше с нас. Личеше си, че ирландеца наистина много го е грижа за Алекс. Те бяха различни на вид, но взаимно се допълваха.

- Добре - каза другото момиче, поклащайки глава, изваждайки се от някакъв транс - Къде е скритата камера?

- Защо пък сега ще има проклета камера? - изсъска Хари, но не беше толкова зле както, когато е ядосан. Досадата не си беше отишла от красивото му лице през цялото време.

- Изглежда невъзможно да... - започна, но не довърши, защото погледът й се спря върху дясната буза на къдрокоското и тя присви кехлибарените си очи - Прах по лицето, хм? - изтънаника сама на себе си, като продължи да гледа надолу по тениската на момчето хванало ме за ръка, което преди броени минути ме нарече своя приятелка.

Начинът, по който очите й не се спираха никъде по тялото на Хари, а продължаваха да го изследват ме накара да искам да застана пред него и да й кажа да си зяпа всоето гадже, но единственото спиращо ме от правенето на глупост от ревност беше стискването идващо от ръката на Хари, който ми се усмихваше мазно от факта, че ме хвана в такова състояние.