Лизи Шей: Нечистите

Нечистите - 23.3

Чарли не бе поискал да му каже кой е отговорен, но Сам го познаваше достатъчно добре, за да може да проследи стъпките му. Мошеникът държеше няколко магазина, един публичен дом и беше домакин на няколко игри, които се състояха на различни места. От всички държеше най-много на три или четири бизнеса.
Убиецът нямаше толкова приятели и познати, готови да му дадат исканата информация срещу някакво глупаво обещане или уговорка да игарят карти, дадени с усмивка. Всъщност нямаше никакви, но пък затова познаваше Чарли достатъчно добре. Знаеше на какво държи най-много, а от там беше въпрос на това само да посети няколко души, които щяха да са склонни да продадат и майките си, щом Ка'Раим се появеше пред тях.
Първите двама, които притисна за отговори, не знаеха нищо. Сам щеше да реши, че го лъжат, но дори и без засиленото си обоняние в човешкото тяло, беше невъзможно да пропусне миризмата, когато единият от тях се изпусна от страх. С това оставаха още двама.
Единият, Казим, беше бивш лечител и настоящ аптекар в аптеката, която служеше за фронт за бизнеса с редки предмети на Чарли. Мошеникът беше мекушав и не можеше лесно да подмине някой в нужда. Сам смяташе това за огромен недостатък и му го беше казвал не веднъж, но въпреки това Флетчър бе дал шанс на младежа, когато единственият му друг избор щеше да бъде да работи в някое мухлясало мазе и да прави опиати за един от десетките престъпни лордове, които се занимаваха с това в Ан Налат.
Обикновено хората бяха благодарни след нещо такова – Казим също беше. Имаше покрив над главата си, храна в чинията си и достатъчно пари, за да сподели един малък апартамент със съквартирант в частта на града, където обикновено живееха всички с някаква по-свястна работа. И въпреки това Сам беше разпознал искрата в очите му. Онази, която казваше, че иска повече и че няма да е нужно много убеждаване, за да обърне гръб на когото и да е срещу достатъчно пълна кесия сиглои. Убиецът беше виждал този поглед хиляди пъти. Рядко изчезваше, дори и човек да забогатее. Голяма част от заплатата му идваше точно от такива хора.
Сам беше разучил разположението на квартирата на Казим отдавна, така че сега му бяха нужни само няколко минути да го локализира и да сложи съквартиранта му да подремне на леглото си. Застанал пред вратата, зад която се намираше мишената му, убиецът за пореден път се зачуди защо просто не беше оставил Чарли да умре онзи път в пустинята, когато се запознаха. Животът му със сигурност щеше да е по-лесен и нямаше да му се налага да прави това.
Остави още малко от себе си да се просмуче навън през порите на тялото, така че мракът, покриващ чертите му да е плътен, достатъчно жив и ужасяващ. След това си пое дълбоко дъх, задържа го и изрита вратата навътре.
Казим подскочи с пронизителен писък върху тоалетната чиния, а страниците от вестника, който четеше, се разхвърчаха навсякъде.
– Прем! Пр...
Сам го стисна за гърлото и прекъсна виковете му.
– Прем си почива в момента.
Зачуди се дали беше добра идея да му ръмжи така. Казим хвърли един поглед на маската му от мрак и стана толкова блед, че още малко и щеше да мине за фриниец. Така рехавата му брада изглеждаше още по-мизерна и го правеше дори по-младолик, отколкото му се полагаше да бъде на двадесет и четири.
– Ка'Раим! – изхъхри.
– Знаеш кой съм. Това е добре. Спестява ми обясненията какво ще ти се случи, ако не отговориш на въпросите ми. Нали?
И да беше имал проблеми с изхождането, Сам току-що му ги реши за месец напред. Казим закима чевръсто, доколкото ръката на гърлото му го позволяваше. Убиецът реши да го пусне, като първо извади най-големия си нож и го размаха пред лицето му като предупреждение какво ще се случи, ако започне да крещи.
– Познаваш Чарли Флетчър, нали? – попита го Казра.
Хлапакът кимна отново, докосвайки внимателно гърлото си.
– Работя за него. В една аптека. Само това. Не знам къде живее или каквото и да е.
– Той е мой приятел. – реши да сподели с него Сам, така че да му стане ясно какъв е залогът тук. – Знаеш ли, че беше нападнат днес?
Казим веднага осъзна накъде отива разговора и започна да клати глава.
– Да, но не съм аз! Не знам какво се говори, но не съм...
Сам опря ножа до гърлото му. Младежът млъкна. Застина. Спря да диша. Само очите му щяха да изхвръкнат от главата му и се въртяха насам и натам като на уплашен джирд, който търси някаква слабост в хватката на ястреба, който го беше сграбчил в ноктите си.
– Опитай отново. – нареди му тихо Ка'Раим и натисна върха на острието в кожата му. – Нека видим какво ще ти направя, ако ме излъжеш пак.
Казим избухна в плач. Съвсем истински едри сълзи се смесваха с напълно истинските му сополи и се стичаха в рехавата му брада и накрая и по ножа.
Прекрасно.
– Т-те се свъ-свързаха с мен – започна да пелтечи хлапакът, разпръсквайки с уста сместа навсякъде. – и ми казаха да им п-п-подам сигнал, ако Чарли се появи в магазина! Това е всичко!
– Кой се свърза с теб? – попита го заплашително Сам.
Изведнъж Казим започна да изглежда още по-уплашен.
– Вие! Кантората!
Убиецът изръмжа. Това не беше добре. Едно беше да избягаш на стражата, но никой не можеше да се крие дълго от кашан'кай. Дали Майсторът го беше наредил? Или беше дошла поръчка от близките на Садат?
В крайна сметка нямаше никакво значение.
Сам оттегли ножа от гърлото на Казим. Той подскочи и стисна очи, сигурен, че всеки момент ще бъде разпорен. Казра щеше да излъже, ако кажеше, че мисълта не го изкуши, но истината беше, че в случая младежът беше само пионка. А щом си го помисли, разочарованото изражение на Лизи се появи в съзнанието ми отказа да си тръгне, докато Сам не обърса ножа в крачола си и не го прибра в канията му.
Казим отвори едно насълзено око, вероятно чудейки се какво отнема толкова много време. Убиецът отново го стисна за гърлото, блъсвайки със засилка главата му в стената отзад. Все пак беше Ка'Раим.
– От днес нататък имаш само една причина да продължаваш да живееш. Знаеш ли каква е тя? – Сам се приближи до лицето му. Хлапакът се опита да мине през стената само и само да избегне маската му от шаващ, клокочещ мрак. – Приятелчета си с всякакви отрепки като теб, които също биха решили, че е добра идея да се пробват да го нападнат. Работата ти е да им обясниш защо не е. Ясно?
– Д-да. – изгъргори.
Сам го пусна да се свлече, хлипащ и треперещ, върху тоалетната чиния, след което се обърна да излезе. Тоалетната хартия се беше изтърколила на пода и той я вдигна, хвърляйки я през рамо на Казим. Тръшна вратата на тоалетната, висяща на една здрава панта, но преди да е направил и две крачки, тя се откъсна от стената с хрущене на дърво и падна. Казим извика, а Елизабет пак се появи в съзнанието му с критичен поглед и ръце на кръста. Сам я остави. За да направи онова, което предстоеше, нямаше да може да си позволи да мисли за нея.