Когато нечистите дошли, донесли и магията със себе си.
Елизабет Шей е дъщерята на богат търговец. Пътят на живота й е ясен - годеж за благородник, деца и семейно блаженство. Или поне това е планът й, преди чудовища да атакуват кралския дворец, къд...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Скоро след това благородникът и войниците си тръгнаха. Елизабет се върна в кухнята и завари Аша и Насифа изключително недоволни. Въпреки протестите на Сам, че не е зарязала задълженията си току-така, и сладкодумните обяснения на Чарли, че е била важна част от дипломатическа среща, ханджийките отсъдиха, че освен нормалните й задължения днес Елизабет ще изчисти и саждите от пещта. Лизи не се възпротиви ни най-малко и без да каже нищо се зае на работа. Мислеше си за далшира, за убиеца и какво би могла да направи, за да помогне да го заловят. Мислеше за предстоящото излизане с Хирса и настоялият да дойде Сам, за да им покаже къде беше избягал онзи мъж. Мислеше за всичко, само не и за думите на Фараз за сестра му – казваше си, че няма смисъл, когато не знае със сигурност. На вечеря отново седна на същата маса с Чарли и Сам. Още щом я видя, Казра й се намръщи. – Не трябваше да обещаваш да го намериш. – Технически обеща само, че няма да се откаже, докато не го намери. – каза Флетчър отегчено, сякаш повече от навик, а не толкова защото не беше съгласен с казаното. – Сериозно ли ще ми изтъкваш условности? – озъби му се конярят. Мошеникът сякаш живна малко и му се ухили: – Не е забавно, когато някой друг ги върти на твой гръб, нали? Сам изръмжа раздразнено, преди отново да се обърне към Елизабет. Когато тя не реагира по никакъв начин на острия му поглед, ами продължи да рови разсеяно в храната си, бръчката между свитите му вежди стана по-дълбока. – Какво ти е? – хайранецът прозвуча едновременно раздразнено и някак си загрижено. Устата й изведнъж пресъхна и Елизабет се насили да отпие от чашата си с плодов сок, едва успявайки да преглътне дори тази малка глътка. Имаше чуството, че сърцето й бие толкова силно, че удря стомаха и хранопровода й. Усещането я караше да иска да повърне. – Вярно ли е? – попита, но гласът и беше толкова тих, че се съмняваше дали са я чули над шума на пълната кръчма. Прокашля се и опита отново: – Вярно ли е, че Сенките не могат да имат деца? – Да, вярно е. – отговори й Сам и продължи да я гледа напрегнато. – Сигурен ли си? – наведе се тя напред. – Не е ли имало някое изключение? Или...Или може би да имат помежду си? – Сигурен съм. – заяви й Сам, преди да повтори. – Сенките не могат да имат деца и няма изключения. – Или поне не знаем за такова. – добави Чарли припряно. – Но може и да открием, ако... – Няма какво да откриваме. – отсече Сам. – Сенките не могат да имат деца. Флетчър го изгледа със смесица от раздразнение и примирение. – Понякога си безобразно тъп, знаеш ли? На свой ред Сам се обърна към мошеника, гледайки го възмутено. – Какво искаш да кажеш с това? – Че понякога си просто безобразно тъп! Елизабет спря да ги слуша. В главата й не спираха да кънтят думите на Сам. „Сенките не могат да имат деца и няма изключения." Никога не се беше замисляла върху това дали изобщо иска деца. То просто се очакваше от нея. Щеше да се омъжи и да роди наследници. В зависимост от това дали мъжът й щеше да е благородник или просто някой по-заможен човек, може би дори щеше да й се наложи да се бори за правото да ги възпитава и отглежда, но тя се беше зарекла, че нито едно нейно дете нямаше да порасне да се държи като баща й. Но никога, нито веднъж, през главата й не беше минавала мисълта, че няма да може да роди. А сега, когато изведнъж откри, че това никога няма да се случи, разбра и отговора на въпроса дали би искала. Имаше чувството, че някой я е ритнал в гърдите. Дори когато разбраха, че е Сянка и й счупиха ребрата, не я бе боляло толкова. Очите й залютяха от усилието да сдържи сълзите си. Не смееше да мигне, за да не потекат. Никога нямаше да разбере какво е, осъзна. Майка й все й беше повтаряла, че един ден и тя ще има дете и целият й живот ще се промени. Ще разбере какво е да държиш целия свят в ръцете си, какво е да обичаш толкова силно, че да имаш усещането, че сърцето ти ще се пръсне. Ще разбере какъв е смисъла да бъде на тази земя, защо Боговете са й отредили да бъде жена. Беше ли изобщо жена, ако не може да има деца? – Какво ти има? – мислите й грубо бяха прекъснати от Сам, който почти беше заврял лице в нейното и я изучаваше съсредоточено. Лизи се извъртя на другата страна и бързо изтри очите си. – Нищо. В следващия момент Сам я хвана за брадичката и обърна лицето й обратно към неговото, виждайки насълзените й очи. За миг изглеждаше сякаш ще я пусне, но тогава се намръщи и се приведе още малко към нея. – Виждам, че не е нищо. – каза й, а погледа му беше хванал нейният като в капан: – Кажи ми. Тя усети как брадичката й се разтрепери, все едно беше някое малко дете, а след това не можа да стори нищо повече, за да спре сълзите. Щом ги видя, Сам я погледна стреснато и побърза да я пусне, сякаш го беше изгорила. А тя се почувства дори по-празна. И ядосана на себе си. Майка й все й повтаряше никога да не плаче пред мъже. Излагаше се и пред двамата и ги караше да се чувстват неудобно. – Извинете ме. – каза им задавено и се изправи. – Имам работа. С това се изправи рязко и със замъглен поглед избяга в кухнята.
