Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността й все още бе като напъпила, но неразцъфнала роза. До Меридит изглеждаше като някое малко момиченце, което се е напъхало в обувките с токчета на майка си. Отражението й в огледалото сви изписаните вежди недоволно при тази мисъл и Лизи се завъртя наляво и надясно, за да чуе прекрасния шум, който издаваше роклята й. Беше произведение на изкуството с плисиран корсаж от син тюл, прихванат под гърдите с панделка. Фактът, че тя ще е единствена в цялото кралство с такава прелестна одежда, тъй като баща й бе един от малкото с разрешително да търгуват с Фриния, правеше дрехата още по-невероятна. Марго и Франсис щяха да си изядат ветрилата от яд, когато Мартин не успееше да откъсне очи от нея. Тази мисъл вече я накара да се усмихне, а в същия миг на вратата се почука и майка й влезе.
- О, миличка! - ахна тя и очите й тутакси се просълзиха. Дойде при нея и я прегърна внимателно, за да не намачка роклята или да развали прическата й. - Приказна си!
- Благодаря. - Лизи също обви ръце около нея и лекичко я притисна. - И ти изглеждаш невероятно.
- Всички ще завиждат на баща ти. - засмя се майка й.
Лицето на Елизабет помръкна, но майка й бе застанала пред огледалото, за да заглади няколко въображаеми косъмчета от прическата си, и не я заблеяза. И по-добре. Лизи нямаше желание да говори за лорд Шей точно в момента.
- Вълнуваш ли се? - попита майка й.
- Не. - излъга Лизи.
- Синът на лорд Чейс, Мартин, ще бъде там. - подразни с весела усмивка.
- Мамо, стига. - изчерви се девойката.
Майка й се усмихна още по-широко и се завъртя към нея, измервайки я критично като художник, готвещ се да нанесе последни щрихи на шедьовъра си. Погледът й се спря на шията й и след кратко замисляне, свали красивото си колие от сапфири и бляскави диаманти и й направи знак да се обърне, за да й го постави.
- Но, мамо! Баба ти е подарила това за годежа ти с татко! - възрази Елизабет.
- А сега е мой ред да го подаря на теб. - усмихна се мило лейди Шей и отново й направи знак да се обърне. - Хайде, миличка, завърти се.
YOU ARE READING
Лизи Шей: Нечистите
FantasyКогато нечистите дошли, донесли и магията със себе си. Елизабет Шей е дъщерята на богат търговец. Пътят на живота й е ясен - годеж за благородник, деца и семейно блаженство. Или поне това е планът й, преди чудовища да атакуват кралския дворец, къд...
