– Сигурна ли си? – попита я напрегнато страшникът.
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по тази на апартамента.
– Какво, нечистите да го вземат... – отвори Абрам.
Лизи се шмугна под ръката му. Зад себе си чу как Финиан обяснява набързо какво се случва, но тя вече беше в стаята. Майката на Танвир все още го прегръщаше, но сега го беше притиснала към себе си, сякаш да го предпази. Когато видя, че не нахлува някой разбойник, изражението й стана объркано.
– Какво става? – попита.
– Танвир е болен заради фантом. – обясни Елизабет. Хайранският й явно беше достатъчно ясен, защото жената ахна. – Може ли да го погледна отново?
– Аз... Да. Да!
Тя положи момченцето обратно на постелята, а Лизи коленичи от другата му страна, търсейки и най-малкият знак, но без да намери абсолютно нищо. Богове, дано беше права! Дано да не беше някой случаен фантом, привлечен от нещастието на семейството.
Но още докато се молеше, сетивата й вече долавяха познатото от работника мазно, мръсно усещане, дори и очите й да не виждаха източника. Съществото трябваше да се е скрило предния път. Беше се крило всеки път, когато родителите на Танвир бяха викали на помощ Сянка. Сега обаче не бе имало време да избяга.
Чудовището, което спеше в нея, надигна глава. Лизи усещаше глада му.
Финиан и Абрам влязоха в стаята, а погледът на момичето нервно се насочи към прозореца, на който силуетът на Франк се очертаваше. Дори и страшникът да не успееше, Ка'Раим нямаше да й позволи да изгуби себе си в глада отново. Беше й обещал. Не беше лесно да се довери, особено когато ставаше въпрос за живота на дете. Но нямаше избор точно по същата причина.
Лизи си пое дъх и затвори очи, опитвайки се да игнорира игличките, които изведнъж започнаха да боцкат пръстите й. Не бяха само от нерви. Беше магията й, която търсеше изход, за да се добере до фантома. Не трябваше да й го позволи. Нямаше да й го позволи.
Вдиша дълбоко и издиша бавно, напълно наясно, че не може да се бави още дълго.
Лизи отвори очи. И срещна тези на фантома, гледащ с очите на Танвир.
YOU ARE READING
Лизи Шей: Нечистите
FantasyКогато нечистите дошли, донесли и магията със себе си. Елизабет Шей е дъщерята на богат търговец. Пътят на живота й е ясен - годеж за благородник, деца и семейно блаженство. Или поне това е планът й, преди чудовища да атакуват кралския дворец, къд...
