- Какво си мислиш, че правиш тук? – Обърнах се насила, не исках да виждам лицето на човека зад мен. След като го направих, леко се успокоих. Беше червенокоса жена на средна възраст. Никога преди не съм я виждала.
- Съжалявам, в обедна почивка съм и просто разглеждах наоколо.
- Не ти е разрешено да бъдеш тук. – каза тя със снизходителен тон.
- О, съжалявам. – Бързо излязох, опитвайки се да предотвратя повече разговори. Надявам се, че няма да каже на г-жа Хелман за моите разходки. Но пък, тя дори не ме попита как се казвам.
Изминах дългият път обратно до офиса на сестрите, щастлива за момент да седна и да се отпусна. Поради някаква причина се почувствах уморена и се нуждаех от малка почивка. Но когато пристъпих в главната чат на сградата, погледнах часовника. Беше обед, което означаваше, че отново трябва да отида да наглеждам пациентите докато обядват. Простенах в ужас, когато осъзнах, че определен къдрокос престъпник ще бъде там.
Неохотно се върнах надолу по коридора и отворих вратата на кафенето. Както обикновено, никой не ми обърна внимание и всеки продължи да си върши заниманията. Отидох до задната част на помещението, за да мога лесно да наблюдавам всички. Беше лесна работа, наистина. Хората не реагираха толкова много, колкото си мислите, но когато го правеха, охраната винаги беше там преди мен. Аз трябваше просто да ги успокоя или да им дам седативно лекарство, при нужда.
Надявам се, обаче, че няма да се наложи да го правя днес, защото съм наистина много уморена. Не знам защо, но изглежда с всяка изминала секунда се изтощавам повече и повече. Облегнах се на стената и почувствах клепачите си тежки. Но те незабавно се отвориха, когато чух дрезгав глас до мен.
- Хей.
Обърнах се рязко за да видя Хари до мен, копирайки позицията ми, почивайки си облегнат на стената. Цигара висеше от края на устата му, което правеше мускулестата му челюст по-видна. Държеше пакет цигари в една от големите си ръце и я приближи към мен.
- Искаш ли? – попита, пленителните му очи се придвижиха към цигарите.
- Не, не пуша. – отговорих, тонът ми беше малко по-враждебен, отколкото очаквах.
Той сви рамене и сложи пакетът на масата наблизо.
- И така Роуз – така се казваш, нали?
BẠN ĐANG ĐỌC
Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction
Fanfiction"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx
