Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 1 | The new guy

Не беше най-добрият ден, който съм имала. Навън валеше и мрачното време правеше институцията дори по-зловеща, отколкото беше всъщност. Гърбът ме болеше от навеждането да оправя многобройните легла и кой знае какво правеше всеки чаршаф мръсен и миризлив. Краката също ме боляха толкова, от обикалянето наоколо и разнасянето на евтина и обикновена храна във всяка стая. Единствените шумове в коридорите бяха стъпките ми, тихо вървейки по студения, циментен под. Всички други пациенти вероятно ядяха обяда си или правеха специална дейност в някоя друга стая. Щом оставих храна и в последната стая, колежката ми, Келси дойде при мен. Тя беше няколко години по-голяма от мен и познаваше това място, като собствената си длан. Колкото до мен, това беше третият ми месец тук, в психиатричната клиника за криминално проявени - „Уикендейл". Главно работех като помощник на медицинските сестри, но със засилените мерки за сигурност и внимателното наблюдение около мястото, нямаше толкова много наранявания, така че работех където другаде им трябвах. За всички аз бях като „отиди-до момиче", ако бяха заети и имаха нужда от помощ за нещо.

- Хей, какво правиш тук? – попита ме Келси.

- Ъм... работя?

- Всички други са отвън, ти също трябва да си!

- Защо? Какво става? – учудих се.

- Не си ли чула? Новото момче идва. – каза тя развълнувано.

- И? – Не е голяма работа. Имахме нови пациенти тук през цялото време. С какво беше различен днешният ден?

- Ами... чу ли новините, за човека, който одрал три жени? – нейният тон беше твърде развълнуван за темата.

- Да защо..., о не, не ми казвай...

- Да, той идва тук. И ние ще го пропуснем ако не побързаме! – Келси грабна ръката ми и започна да ме влачи към главния вход. Бях изненадана и леко нервна. Не знам защо. Имам предвид, какъв тип хора очаквате да намерите в институция за криминално луди? Във всеки случай, не можех да помогна с гризане на ноктите си; нервен навик, който имах още от дете.

Пристъпихме навън в слабият дъжд и чакахме минута. Огледах се наоколо и разбрах, че Келси беше права; почти целият персонал беше тук за вълнението. Вътре имаше полицаи, разбира се, за да държат нещата под контрол, но всички други се бяха струпали наоколо, за да видят скандалният престъпник. Също имаше хора по улицата, които протестираха срещу мъжа получаващ живот в този затвор/психиатрична клиника, както искате го наречете. Повечето го искаха мъртъв.