Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 16 | See you later

- Ти си невинен, - най-накрая проговорих. И след като изрекох думите, осъзнах, че част от мен винаги го е знаела. Но, не срещнах погледът му докато го казвах, вместо това се взирах надолу във въртящите ми палци. Не исках да го погледна в очите, ужасена от отговора, ужасена, че може да греша.

- Наистина ли вярваш в това? – Той попита, гласът му беше едва по-силен от шепот. Кимнах, все още не премествайки поглед от скута си.

- Роуз, погледни ме, - той нежно заповяда. Постави пръстите си на брадичката ми, нежно повдигайки я, за да срещна очите му. Те бяха толкова ярки и толкова красиво тъмно зелени, съдържайки нотка на успокоение. – Права си.

Тези две думи бяха изговорени с напрегната въздишка, сякаш огромен товар току-що е паднал от раменете му. И можех да видя, че беше облекчен. Можех да видя растящата му усмивка, мога да я различа в гористо зелените му очи, мога да я чуя в дрезгавия му глас. Той казваше истината.

Но, тази истина, макар да беше посрещната с огромно облекчение, носеше и многобройни въпроси. Защо Хари все още е затворен в това ужасно място? Какво всъщност се е случило на тези жени? Знае ли Хари кой го е направил? Знае ли г-жа Хелман, че той е невинен?

Тази новооткрита яснота замъгляваше ума ми с безкрайни факти, оставяйки ме да се чудя за всичко и нищо относно този нов Хари, този невинен Хари, който е бил там през цялото време, но аз съм била твърде сляпа за да го видя.

Така че вместо това, изговорих думите, които, надявам се, щяха да отговорят на всичките ми многобройни въпроси:

- Мисля, че ми дължиш история.

Гледна точка на Хари

Малката усмивка на Роуз, която се оформи заедно с искането й, разкрива, че истината е необходима. Трябваше да й кажа какво се случи. И аз исках да го направя. Ако някой щеше да знае кой съм всъщност, то това щеше да е тя.

- Добре, - въздъхнах, вдишвайки дълбока глътка въздух, за да се подготвя за сложната история, която щях да разкажа. Хвърлих цигарата си в кошчето за боклук от едната ми страна, не исках паузите за никотин, които да направят това по-дълго отколкото трябва да бъде. – Е, нека започна от това, като кажа, че не съм бил светец или нещо подобно. Никога не съм бил добро дете, не и от далечен поглед.