Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 9 | Didn't exist

Синтия Портър. Това беше името й. Познавах Синтия Портър, говорила съм със Синтия Портър, харесвах Синтия Портър. Имах спомени за нея и макар да бяха само няколко, все пак бяха спомени. Тя беше в институцията като пациент. Дори е била с офиса на Лори за месечните проверки.

Единственият проблем е, че тя не съществува.

Или поне, не и за г-жа Хелман. Спомням си как ми каза тази странна теория, когато бях при нея преди няколко дни, тогава отидох до Лори, попитах я дали е било разрешено на Синтия да постъпи в операционната. Лори изглежда не помнеше Синтия, но ми каза, че остарява и понякога й ставало трудно да запомните множеството пациенти тук, така че, това е нормално. Но, тя твърдеше, че не е допускала никого до операция през последните седмици. Тогава, какво й се е случило?

Щом Лори не знаеше нищо, отидох до офиса на г-жа Хелман, за да разбера повече за ситуацията. Винаги съм била нервна, когато говоря с нея. Не защото ми е шеф, а защото тя беше смущаващ човек с всичката тази снизходителност и превъзхождащо поведение. Беше ме изненадала, като ме покани да вляза и дори още повече ме изненада, когато й казах какво се случи. Попитах я за мистериозния служител и какво се е случило със Синтия, и ето какво отговори тя:

- Служителят, който си видяла трябва да е бил Томас, той беше преместен от втория етаж. Той е напълно безвреден. А, доколкото това момиче, трябва да си се объркала. Ръководя всичко, което се случва в Уикендейл и както Лори е казала, е нямало никакви операции в последната седмица. Сигурна ли си, че Томас не е бил сам, за да вземе консумативи или нещо друго? – Лицето й беше снизходително и гласът й ми напомни на кикотеща се вещица.

- Не, имаше пациент с него. Ето защо се обърках, - обясних. – Не знам какво се е случило и съм обезпокоена – г-жа Хелман въздъхна раздразнено.

- Как каза, че се казва пациентът? – Попита отново.

- Синтия Портър.

След като казах името, нещо се промени. Лицето на г-жа Хелман излъчваше емоция, която не можех да определя. Може да е било стрес, притеснение дори. Но, сега нямаше никаква следа от емоция, лицето й веднага стана студено и твърдо секунда по-късно. Тя мълчеше за един кратък момент, изглежда събирайки мислите си, тогава ме погледна мъртвешки в очите.