Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 43 | Chaotic halls

Гледна точка на Хари

Мамка му.

Днес ще бягаме от Уикендейл. Днес, ще избягаме от шибаната психиатрична клиника за криминално проявени Уикендейл. Това беше. Чаках този ден откакто пристигнах и той беше тук. Разбира се, имах силна вяра, че евентуално ще избягаме, но сега, с настъпването на този ден, изглеждаше твърде хубаво за да е истина.

И бях кълбо от нерви. Не се изнервях често, но сега спокойния, сдържан Хари трепнеше в очакване. Задни мисли и съмнения си дълбаеха път в ума ми с острите нокти на страха. Вълнението се усукваше в стомаха ми и безпокойството ми се изразяваше в потене. Роуз и аз премислихме всичко в големи детайли, но това не означава, че не може да има пропуск или дупка в плана ни. Това не означава, че нещо може да се обърка. И ако нещо се обърка и тя пострада, кълна се в Бог аз ще –

Поклатих глава преди мисълта да се задълбочи повече. Тя няма да пострада, защото няма да позволя да се случи. Ще измъкна и двама ни от тук. Но все пак, това напрежение не помагаше с успокояването на нервите ми. Нито пък факта, че Роуз ще бъде тази, която ще стартира плана. Е, след като Лори изключи захранването, това е. Защото, тя е тази с ключа. Тя е тази, която трябва да излезе от килията си първа, блуждаейки сама в коридорите и уязвима в тъмнината.

Изправих се, нуждаейки се от това да правя нещо друго освен да стоя в края на леглото си. Започнах да вървя напред и назад, прокарвайки ръка през косата си. Ами ако някой я види, преди дори да стигне до килията ми? И аз не мога да направя нищо по въпроса?

Мамка му, трябва да се успокоя. Просто ако Лори вече си свърши работата, за да може да преминем през това без много размисли, щях да съм много благодарен. Но вместо да действаме, започвайки веднага, бях оставен да премислям плана ни и възможните усложнения отново и отново в безкрайните минути. Част първа: Лори спира захранването, Роуз отключва килията си след това ме освобождава от моята собствена, аз ще се оправя с Джеймс, докато Роуз взима чантите ни. След това пак ще се срещнем. Умът ми беше прекалено препълнен с други мисли, за да обмисля и останалата част от схемата ни до момента. Мисли като, как Роуз и аз най-накрая ще бъдем сами заедно. Мисли като, как пазач или служител могат да ни попречат по пътя ни към това. Мисли като това да намушкам или избия пътя си през това място. Мисли, които ми дават опасения дали трябва или не трябва да живея на място, което се предполага, че помага на ненормалните.