Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 36 | Woman's bathroom

Гледна точка на Хари

Майната му. Няма нито един шибан начин, по който ще позволя това да се случи. Ще се примиря с г-жа Хелман и садистичните й схеми, ще позволя на пазачите да ме водят наоколо като куче на каишка, и дори ще толерирам присъствието на Джеймс, на когото наритах задника. Но, няма да допусна болен изнасилвач в близост до Роуз. Няма да му позволя да я води из коридорите всеки ден, когато аз не съм там, за да й осигуря сигурност.

Мислех си, че мъжът, за когото говореше Джейн е Джеймс. И двамата с Роуз си го мислехме. Бяхме сигурни за това. Но не, това място очевидно беше пълно с противни, подли охранители. Джеймс, Норман, Кевин и който и да беше този друг човек, за когото говореше Джейн. Четирима психопати, които третираха жените като секс робини, всички в перфектен достъп до моята Роуз. Шибано перфектно. Всеки един от тях може да гори в ада, но дотогава, нямаше да им позволя да се доближат до нея. Няма никакъв шибан начин.

Само мисълта, че очите им ще я погледнат, ще мислят за нея, ще желаят да я докоснат ме караше да полудявам. И представи си, че някой ден не съм там, те ще имат възможността да направят точно това. Този шибан Кевин може просто да заключи вратата на килията й и никой дори няма да разбере. Прави го с Джейн, защо да не го направи и с Роуз? Той може да я надвие за един миг и да прави каквото си пожелае. Обядът свършваше след колко, тридесет минути? И тогава, те отново щяха да бъдат сами, в тъмния коридор, без нито един нормален свидетел.

Мисълта ме накара почти да се треса от ярост и рязко да стана от мястото, на което стоях. Не можех да издържам повече.

- Сега се връщам, - съобщих на трите жени. Изправих се и всички те ме гледаха, всяка имайки различно изражение.

- Къде отиваш? – Попита Роуз, големите й очи ме гледаха през дългите й, тъмни мигли.

- Не се тревожи за това. Сега се връщам, - повторих отново, поставяйки бърза целувка на челото й. Жестът я успокои малко, но тя не каза нищо. Вървях към линията с пазачи покрай стената и лесно намерих Брайън. Той си говореше с няколко други мъже, които едва ме погледнаха, когато ги наближих.

- Трябва да видя госпожа Хелман, - настоях. Те изглеждаха малко изненадани. Леко развеселени, ако не друго.

- След обяд, - той отговори равнодушно и след това продължи да говори.

- Не, сега, - ставах по-нетърпелив с всяка изминала секунда и по-ядосан, също. Нещо в тона ми трябва да е показало чувствата ми, защото той започна да ми обръща повече внимание.