Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 15 | Breakdown

Влязох в кафенето на Уикендейл, с мисли, дори по-объркващи от обикновено, умът ми се въртеше около Джеймс и Хари. Прекараното време с Джеймс беше перфектно, както и целувката ни, тогава защо вместо неговите устни, си представих тези на Хари? Защо просто не мога да прекарам малко време с Джеймс, без постоянно да мисля за него? Всички тези въпроси се въртяха из ума ми и не можех разбера дори обикновена мисъл, от тази вихрушка. Водех вътрешна битка, като една страна от мен искаше да бъда добра, а другата жадуваше да застана рамо до рамо с дявола.

И фактът, че дори обмислях втората възможност ме плашеше; много. Но, Хари имаше една същност, която замъгляваше всеки логичен и морален поглед, обладава и взема всяка моя мисъл. Той беше като инфекция, разпространявайки се из ума ми и отказвайки да напусне.

Като говорим за дявола, той беше там, докато вървях в голямото кафене.Вече стоеше на нашата маса, тъмната му коса беше разрошена плетеница от къдрици, избутани назад за да разкрият възбуждащите му черти, черешово-червените му устни бяха обвити около намаляваща цигара.

- Тук си от по-рано, - посрещнах го, сядайки на мястото до него.

- Да, излязохме от шибаната груповата терапия по-рано от обичайното, защото Джанис имаше пристъп и опита да удуши пазач. Беше наистина забавно, всъщност, - той се ухили, изпускайки димен пръстен във въздуха.

- Всички ли са добре? – Попитах.

- Да, за съжаление. Това е много жалко, исках да видя малко екшън тук, за разнообразие.

Завъртях очите си, но не можех да спра усмивката си от циничния му хумор. Несъзнателно се огледах наоколо, да видя дали някои от пазачите липсват, поради инцидента, който Хари описа, но те бяха разпръснати около стаята за обяд, изглеждайки наред. Включително Джеймс, който срещна очите ми, когато погледът ми попадна на него. Прати възхитителна усмивка и аз също му се усмихнах, махайки му, преди очите ми да се върнат върху Хари. Намерих го да гледа между нас двамата с Джеймс, имаше почти комичен израз на отвращение, което си играеше с чертите на лицето му.

- Знаеш ли Роуз, знам, че не мога да контролирам с кого да прекарваш времето си, но може ли, моля те, да не правиш мили очички, на човека, който презирам, точно пред мен?

- Презираш? Това е малко силна дума, не мислиш ли?

Хари просто сви рамене, все още раздразнен.