Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 33 | Stay calm

Бях твърде наясно със завръщането на Норман и твърде наясно с това, което може да направи. Бях твърде наясно, че Хари и аз бяхме в отчаяна нужда от бягство. Фактът беше толкова ясен, че този лъч надежда, който се беше внушил в настоящето можеше да бъде разбит всеки спонтанен момент. И за съжаление всички тези шумни и взискателни опасения не можеха да ме напуснат през нощта. В един перфектен свят, щяхме да имаме изход и бягство пред себе си, само за няколко дни планиране. Но, преди много време се научих, че перфектния свят не съществува. Без значение колко много се опитвахме, без значение колко наказания изтърпяваха умовете ни, за да измислят нещо, работата не можеше да се свърши за толкова кратко време. Стените на институцията стояха като бариери, не само за душевноболните, но и за чудовищната задача за бягство. Бягство и... уединение. Е, уединение за мен и Хари. Защото, няколко целувки по бузата, или няколко минути с устните на Хари върху моите в офиса на Лори не бяха достатъчни.

Вместо да се въздържам от мръснишки мисли за невероятните рамене на Хари и силните гърди, и широкия му гръб, гладка кожа, и красиво пълни устни, погледнах към края на коридора, близо до офиса на Келси. Кевин, пазачът ми, беше точно до мен, подсигурявайки се, че няма да направя нещо, което може да подходи на описанието ми на "криминално луда". Имах една цел в ума си за таз седмичната ни ненужна терапия. Е, може би беше нужна, но имаше други неща, за които трябваше да поговорим.

Въпреки, че по пътя имаше няколко неща, които забелязах, а по принцип нямаше. Една пациентка, който се държеше перфектно нормално беше държана прекалено здраво, от мърляв пазач, който стоеше прекалено близо. Той беше малко по-гръмогласен и я избута в килията малко по-силно. Тя дори изплака от болка, докато тялото й падаше на пода от грубото избутване. Той дори не се извини, просто затръшна подобната на клетка врата и се отдалечи. И не е като да очаквах пазачите да бъдат мили, но това не беше първият път, в който виждах нещо такова да се случва. Да бъда затворена в офиса на Лори през по-голямата част от времето, когато бях служител, не ми позволяваше да виждам институцията за повече от няколко минути. Но, да бъда тук като една от тях, ми позволи да осъзная, че повечето служители бяха излишно груби, сякаш сме по-скоро животни отколкото хора. Просто извадих късмет с Кевин, който не ме е наранявал откакто ми е пазач. Е, все още не.