Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 27 | Closed door

Джеймс ни водеше през коридорите, докато ние вървяхме зад него и аз само се молех, просто да ни заведе до килиите и нищо повече; въпреки, че се съмнявах. След като тръгнахме по третия коридор, осветлението стана по-тъмно и Хари и аз се погледнахме взаимно, озадачени.

- Ъм, килиите на нито един от нас не са тук, - каза му Хари и аз бях горда от него, за това, че контролираше гнева си. Или поне, до сега.

Бях се вкопчила във всяко малко парченце надежда, че ще издържа, надявайки се, че Джеймс няма да рискува да ни навреди. Но, тези надежди се разпаднаха, когато той се закова на място, принуждавайки и ние да спрем.

- Знам, - каза той. И сърцето ми заплаши да изскочи от гърдите, от страх за това, какво щеше да се случи. Беше лудост, наистина, колко малко познавах Джеймс. Толкова бързо му се доверих, бях толкова наивна през изминалите месеци. И не можех да не се зачудя, дали щяхме да сме в тази опасност, щеше ли Хари да мрази Джеймс толкова много, ако не бях станала "приятелка" с него? Предполагам, няма начин, по който да разбера, но това, което знам е, че Джеймс, когото познавах не съществува. Всичко, което виждах пред мен бе напълно различен човек, олицетворената версия на злото.

Беше сякаш, някакъв бутон е бил превключен, като маската на Джеймс безгрижно е била захвърлена, за да разкрие истинската му същност. Цялата му аура се е променила; някак си, той просто излъчваше опасност. Може би, беше тази внезапна тъмнина около очите му, хитрата усмивка на устните му, или превъзхождащата увереност, която по принцип, майка му носеше. Първоначално беше трудно да се забележи, понеже бе с гръб към нас двамата. Но, след като бавно се обърна, сякаш искаше да се наслади на момента, гледайки тъмните стени и празния коридор около себе си, тази внезапна промяна бе заслепяващо видна. Първоначално, очите му не срещнаха моите или тези на Хари, като погледна зад нас, сякаш ние не заслужавахме погледа му.

Снизходителната му усмивка нарасна, както и страхът ми, и гневът на Хари. Но, без значение колко гневен вероятно щеше да стане Хари, все още бях благодарна, че е тук с мен.

Най-накрая Джеймс погледна към Хари и мен, и след това към преплетените ни пръсти.

- О, - той измърмори подигравателно. - Не сте ли сладки.

- Какво, по дяволите, искаш Джеймс? - Настоях. Не исках това да стига прекалено далеч; по-добре е, той да го преодолее; каквото и да e.