Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 31 | Close your eyes

Стаята беше тиха. Беше неспокойна тишина, мълчанието в очакване на звук, въздухът го носеше в очакване на движение, докато чаках Роуз. Освен от гърдите й, които се повдигаха и спадаха с леки вдишвания, стаята беше спокойна. Лори стоеше до отсрещната стена, неподвижна и мълчалива. Тя не чакаше заедно с мен, в тази търпелива, пълна тишина.

Но Роуз щеше да се събуди скоро и щеше да пречупи тишината. Или поне се надявах и молех, че ще го направи. Но надеждите ми бяха големи, а съмненията, не, защото можех да почувствам как тя бавно се събужда. Ръката й, която държах в този момент, докато седях на малък пластмасов стол до нея, пръстите й трепереха толкова често. Очите й се движеха под клепачите и устните й потрепваха от време на време, сякаш сънуваше.

Може би преигравах, гледайки я с такава голяма грижа, докато лежеше там. Защото, знаех, че не само не е пила или яла много през изминалите дни, както Лори ме информира, че това е причината, поради която е припаднала. Не забелязах, че не се храни много на обяд и не я виждам на закуска или вечеря. Затова, нямаше много начини да кажа дали е яла, или не. Очевидно не е.

Бях прекалено погълнат в себе си, опитвайки се да подредя изгубените мисли, дори за да попитам как е. Това трябва да е било трудно за нея, трябваше да я питам как е, трябваше да съм по-внимателен. Имаше много неща, които трябваше да направя.

И поради липсата ми на грижи, имах ужасно предчувствие, че когато Роуз се събуди, няма да ме иска тук. Че може да се снижи под чаршафите и да се отдръпне от докосването ми. Въпреки, че не можех да я виня. Избликът ми беше неканен и не трябваше да се случва. Но, не бях под контрол, не бях аз. Е, бях аз, нямаше да се опитвам да изхвърлям вината, но не го исках. Нещо странно навлизаше в мислите ми, нещо чуждо за ума ми, си улесняваше пътя. Приливът на енергия и поривът, и всичката лудост, която се пазеше в мен, не можеше да бъде удържана насред мъглявото ми състояние. Затова, да, това е по моя вина, но не бях под контрол.

Но, виждайки ужасеното лице на Роуз, виждайки я как се свлича на пода и плаче от страх за моя сметка, ми нанесе по-лоша болка и от бичуването, или електрошоковата терапия. Психическата болка е далеч по-дълбока от физическата. Защото, тялото ми беше по-силно и можех да понеса болката, докато умът ми, не можеше.

Но, поне действията ми донесоха един добър резултат. От шок от това, което съм направил, се бях завърнал. Започна с прости чувства, тревога, преплетена с тежка вина. И след това се разпространи, като оцветител, разтварящ се във вода. Помнех колко е важна Роуз и помнех защо съм тук наистина. Духът на старото ми аз се беше завърнал заедно с огромния страх, че почти нараних Роуз. Внезапно, в мен се завърнаха всички чувства, които изпитвах към нея, заедно с някои други. Спомням си емоциите на болка, омраза, страст и любов.