Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Epilogue

Гледна точна на г-жа Хелман

Когато  открих единствения си син мъртъв на пода в килия 308, бе първия път, в  който се почувствах напълно и абсолютно безсилна. С цялата тази  институция под краката си, винаги бях способна да държа пациентите в ред  и тайните скрити. Бях наследила от баща си силна авторитетност за  мястото, което беше построил. Бях лидера на тази сграда и направих този  факт добре известен. Никой не изпитваше или оспорваше действията ми.

Но  в секундата, в която Хари пристигна, знаех, че ще доведе неприятности.  Знаех какво беше направил само на дванадесет години и знаех, че  недоказаните обвинения срещу него, докато той бе тук, бяха истина.  Където беше Хари Стайлс, там бяха и усложненията.

Затова  когато той бе приет обратно, знаех какво да очаквам. Вървях на пръсти  около манипулативното, злонамерено момче. Наблюдавах действията му, за  да предотвратя случването на същите грешки. И дори тогава всичко беше  под контрола ми. Единствения друг проблем бе Роуз. В началото тя беше  страхотна, но доказа, че е нелоялна, когато започна да го следва  наоколо. Само ако знаеше в какво се беше забъркала. Ако й бях казала кой  в действителност е Хари, тя щеше да избяга изплашена от него, не заедно  с него.

Но това не се случи, затова засега двамата бяха  двойка. И заедно, създаваха засрамваща бъркотия, която трябваше да  почистя. Те бяха опасни. Бяха заплаха за поддръжката на Уикендейл и  безупречната му репутация. И въпреки, че бих разкрила тази информация  само в мислите си, те бяха въпрос, който внушаваше нещо близко до страх  вътре в мен.

Бяха избягали от институцията ми и се  присмяха на нейното, и на собственото ми име. Бяха унищожили репутацията  на това място, както и сина ми заедно с нея. Сега всичко, което ми бе  останало бяха парчетата от Уикендейл и проблемът да ги съединя отново.

Оставиха  ме така, изглеждайки слаба, засрамена и на колене до неподвижното тяло  на сина си, докато първата сълза откакто бях дете, се спускаше по бузата  ми. И щяха да си платят за това.

Ще изпратя на тези  двамата ада, който те изпратиха на мен. Ще почувстват болката, която аз  чувствах сега, гледайки засъхналата кръв, покриваща красивите черти на  сина ми. Не само ще хвана бегълците на Уикендейл, но и ще ги накарам да  страдат. Медиите ще се възхитят на залавянето на тези двама престъпници и  всички ще си мислят, че те са заключени на безопасност в килиите на  институцията отново. Но в действителност, Роуз и Хари ще бъдат зад  стените на Уикендейл, съжалявайки за това, което направиха. Бичуването и  електрошоковата терапия ще им се сторят луксозни, в сравнение с това,  на което ще ги подложа.

Вярно, успяха да ме надхитрят този  път. И сигурно засега бяха щастливи заедно. И може би ще минат седмици  или месеци преди да ги открием. Но едно нещо бе дяволски сигурно; бедите  на Роуз и Хари бяха далеч от приключили.

_______________

И искам да ви благодаря, че бяхте такива страхотни читатели, че гласувахте и коментирахте историята, и че я следяхте до края й. Това наистина значи много за мен. Благодаря ви! :')