Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 4 | I'm just getting started

Студеното лондонско време ме накара да потрепна, вървейки към сградата, с ръка стиснала страните на якето ми, за да затегна дрехата и да си набавя някаква топлина. Изтичах по стълбите, които бяха твърде модерни за целите които предлагаха, правейки сградата да изгледа далеч по-елегантна отколкото беше отвътре. Улиците бяха празни, суровото време държеше повечето врати затворени.

Заля ме топлинен порив, когато отворих вратите на институцията. Тялото ми беше незабавно затоплено, облекчено от виелицата навън. Все пак, смяната на температурата не помогна за повишаване настроението ми за началото на работния ден. Защото, щом минах ъгъла, видях не кой да е, а Хари Стайлс, на края на коридора, придружен от двама пазачи, които държаха мускулестите му ръце.

Щом хипнотизиращите му зелени очи паднаха върху мен, нахална усмивка украси лицето му. Когато наближихме помежду си, той ми намигна, както можеш да очакваш от един гимназиален флирт, а не от неуравновесен престъпник.

Неговият съблазнителен навик да облизва устните си с розовия си език, по тяхната пълнота, се впусна в действие.

- Здравей Роуз – каза. Подкупващият звук на дрезгавия му глас ме изненада, за кратко време споменът ми за него не го направи дори малко по-справедлив.

Кимах и измърморих – Здрасти. – с изопната усмивка, чувствах се доста некомфортно. Хари силно се засмя на отговора ми, което ме раздразни до смърт. Заклевам се, че всяко малко нещо което правеше беше за да ме омаловажи. Работя тук от месеци, но само около Хари се чувствам не на място. И фактът, че ме смущава, единствено ме смущава още повече.

Поклатих глава, опитвайки да се отърва от мислите си за момчето, поне веднъж. Имах работа за вършене и той определено нямаше да ме разсейва.

Набързо отидох до офиса на сестрите, Лори ме поздрави с обичайната си топла усмивка. Тя стоеше за бюрото си, попълвайки някакви документи. С всички приети, освободени и дори умрели пациенти, регистрите, които трябваше да направи бяха безкрайни.

- Здрасти Лори – поздравих.

- О, Роуз. Толкова се радвам, че си тук. Би ли отишла да вземеш Лили и да ми донесеш малко допълнителен бинт от склада, и да провериш краката на Бък, и после бързо да ми помогнеш с Марис?