Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 6 | Storm coming

Вървях по студените улици, не се чувствах толкова страхотно вървейки към работа. Беше мразовито и снежно, както обикновено, но нещо друго във въздуха ме караше да се чувствам депресирана и изморена. Може би, просто беше един от тези дни.

Въпреки скапаното ми настроение, се усмихнах, когато си спомних вчерашната разходка до вкъщи с Джеймс. Той беше такъв джентълмен и беше наистина забавен по негов си сладък начин. Започвах да го харесвам все повече и повече с всяка минута, която прекарвах с него.

Той по нищо не приличаше на Хари. Бяха напълно различни, всъщност. Джеймс беше скромен и сладък, а Хари самонадеян и груб. Джеймс беше ясно очертан и работеше здраво, а на Хари вероятно не му пукаше. И както харесвах Джеймс повече и повече във всяка секунда, така и омразата ми към Хари растеше с всяка секунда. Беше сякаш привързаността ми към Джеймс е подхранвана от отвращението ми към Хари.

При мисълта за психопатът, спазъм на анонимно чувство премина през мен. Каквото и да беше, не ми хареса. Може би е вина или омраза, не знам. Само мисълта за него, ми причиняваше главоболие.

Поклатих глава, опитвайки се за изкарам образът на разрошените къдрици и черешовите червени устни, вън от главата си. Нямаше да пропилявам времето си, в мисли за това повече.

Когато наближих до скучната сграда на Уикендейл, забелязах хубава кола да се изкачва по каменния наклон. Човече, искаше ми се да имам кола. Спестявам и може би щях да си взема една скоро, което щеше да улесни, досадата да вървя пеша в суровото време все ден. Предната врата беше отворена и от нея излезе добре облечена жена, в бежово палто, с копчета от горе до долу и приятни обувки на ниски токове. Дългата й до рамото коса беше в тъмен цвят, като лицето й, правейки я да изглежда в средата на трийсетте.

Чудех се, какво жена като тази, прави на място като това, докато тя изкачваше каменните стълби. Тогава забелязах голямата камера в ръката й. Тя беше репортер.

Не знам защо, но почувствах раздразнение, че е тук. Знам, че си вършеше работата, но повечето репортери бяха прекалено любопитни и имаха надменно поведение, така че, чувствах обща неприязън към тях.

Влязох в сградата, на няколко крачки зад нея, с благодарност посрещнах топлия въздух в сградата. Запътих се към офиса на медицинските сестри, но се забавих, въвлечена в сцената, която се разиграваше пред мен. Репортерката беше спряна от безизразната г-жа Хелман, която изглеждаше нещастна както обикновено. Изглеждаше сякаш тя и безименната репортерка водеха някакъв спор, но не можах да различа думите им, от звука на луди писъци, някъде долу по коридора. И тогава, с ядосан вид и още няколко думи от г-жа Хелман, репортерката изхвърча от сградата. За какво по дяволите беше всичко това?