Тъмни кръгове се бяха образували от само себе си под уморени очи и дълга коса беше заплетена на възли, докато падаше безгрижно. Устни трепереха, заедно с тресящи се ръце. Сълзи заплашваха да се излеят върху розови бузи. Деликатни черти са погълнали изражение на страх и тъга. И тогава, сълзите най-накрая се стекоха надолу, в тънки струи, докато се обръщах от огледалото, образът ми изчезна. Служебните и баните за посетители бяха добре поддържани, заедно с други публични места в институцията. Даваха визията на хубава сграда, която третира пациентите си добре. Но, зад затворените врати, ужасите се разкриваха, за тези, които са достатъчно смели да ги видят.
И независимо дали искам или не, трябваше да видя истината за Уикендейл. Трябваше да видя какво може да ти стори това място и трябваше да видя какво направи с Хари. Г-жа Хелман разцепи кожата му отворена с камшик и Джеймс почти отне двама човека, от които той се интересуваше. Трябваше да отида до полицията незабавно за Джеймс, тогава може би и двамата с г-жа Хелман щяха да са в полицейския участък сега, разпитвани, вместо да причиняват повече болка на хора, които не го заслужават. Предполагам, не желаех да го правя, защото бях изплашена. Ужасена, че Джеймс може да достигне до по-големи висоти, за да ме убие, както е планирал преди, ако разбере, че съм отишла в полицията. Щеше да се отърве от мен бързо, за да не мога да разказвам повече истории. Но, вече не ми пука. Той трябва да бъде заключен, а не да му оставям време да изтрие следите си.
Утре. Щях да отида до полицията утре, след работа; не бях в настроение за разпит днес. А колкото до г-жа Хелман, нямах си никаква идея какво да правя с нея. Ако е била замесена в престъпленията на Джеймс по някакъв начин, това я прави съучастник. Но ако не е, все още я исках заключена. Не толкова заради бичуването, защото съм добре запозната с тази практика като наказание сред много институции. А, поради фактът, че го направи на Хари. Защото, някак си, знаех, че тя беше осведомена, че той е невинен. Тя винаги беше осведомена. Не е като, да пропуска неща, от толкова голяма важност. Но, все още беше зла, също като сина си. Всеки ход, който правеше, изглеждаше извиняван, поради клинично преимущество, сякаш тя искаше да подкопае всеки, който не е нея. Тя беше студена, като ледено студените си сини очи.
И сега Хари беше оставен насаме с нея и Розмари, да страда. Без значение, колко много се опитвах да занимавам с нещо друго, мислите ми се връщаха към това, какво да правя след това, не можех да изтрия споменът за кървящия гръб на Хари и задавените викове. И тази гледка беше само първата, от това, което му е направила. Не трябваше да го оставям да поеме вината за това, което се случи. Трябваше да съм умна и да се удържа да го целувам, и може би нямаше да сме в тази каша. Но го направих и сега той е бичуван отново и отново, като белезите са на гърба му. Мисълта, накара стомаха ми да се обърне.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction
Hayran Kurgu"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx
