Уикендейл. Място пълно с неизказани тайни. Държи известните с лоша слава скрити, успокоява яростните, арестува ненормалните. Едва задържа нормалния разум на пациентите си, парчетата от разпадащ се пъзел. Счупените хора наричат Уикендейл дом или ад, в зависимост от това как си изберат да го виждат. Съдейки по неговата око-приятна структура и екстравагантни каменни стълби, някой може да си помисли, че е добре пазено и дори приятно и отвътре.
Но, хората, които мислят така, не могат да грешат повече. Това е лудница, все пак. Ако хвърлиш един поглед на големите коридори и главни офиси, ще откриеш, че има много повече терор затворен в сградата, отколкото служител би споделил. Има три Отдела, по един за всяка група умопомрачени хора. Имаше Детски Отдел, но той отдавна е бил преместен. Всеки Отдел си има собствен офис на сестрите, главен офис, охрана и разбира се, пациенти.
Закътана в далечен ъгъл на институцията, е Ела Фарен. Тя е на ръба да бъде преместена във втория Отдел, болестта й прогресивно се влошава. Но много малко го забелязват. Защото, тя никога не го показваше, никога не изговаряше разбърканите думи в ума си. Единственият път, когато е проговорила, е бил на служител, по груби начин, преди години. Всичко, което искала, е било да й дадем люлка. Мразела да бъде заключена. Искала да почувства какво е да летиш. Затова, пищяла, плакала, викала и ритала, докато, най-накрая, директорката монтирала люлка в стаята й, за да я накара да млъкне. И оттогава тя е щастлива. Дори когато валеше и стаята й беше тъмна, тя стоеше в нощницата си, люлеейки се напред и назад, докато се усмихваше и тананикаше заедно със скърцащите вериги.
В друга част на сградата е Деймън Ралов, който е държан в усмирителна риза, откакто се помни. Винаги е ограничаван и трябва да бъде хранен с лъжица, когато и да яде, никой не посмяваше да го освободи. Защото той беше себе-канибал (self-cannibal). Или поне така го наричаха. Започна с пръстите си, след това цялата си дясна ръка. След което се разпространи, като започна да преследва други хора, поглъщайки човешката им плът. Влоши се толкова много, че почти беше преместен в Отдел С. Но, всъщност се подобри, така че беше спасен от това коварно място. Засега.
И след това идва Синтия. Тя беше пациент в Уикендейл отпреди много години, преди мистериозното й изчезване. Беше убила баща си, да. В действителност, го беше намушкала 47 пъти в гърдите. Заради това беше изпратена в тази институция. Тя беше луда, казваха. Намушкала е баща си без основателна причина, трябва да е ненормална. Хората крещяха обвинения и си мислеха, че знаят каква е тя. Мислеха си, че е хладнокръвна убийца. Но, не осъзнаваха, че всяко пробождане е било равно на броя пъти, в който баща й я водел в мазето за да блудства с нея. Той я е осквернявал 47 пъти, затова броя на пробожданията в гърдите не изглежда толкова зле, ако хората само се вслушат достатъчно, за да разберат мотивите й. Но не, Синтия нямаше доказателства и никой не слушаше, затова ето къде е тя.

ŞİMDİ OKUDUĞUN
Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction
Hayran Kurgu"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx