Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 28 | Re-learning

Гледна точка на Роуз

Събудих се, чувствайки се изтощена, клепачите ми тежаха. След като сънищата ми се разпаднаха, осъзнах, че лежа на легло, което не беше моето, усещайки, че това е доста по-удобно. Колебаех се дали да се събудя напълно, примигнах с очи и видях отблясъци от бял таван. След като уморителното дърпане на съня отмина, станах леко, оглеждайки познатата стая. Бях в офиса на Лори. И с тази мисъл, дойдоха и спомените от... колкото и време да е минало, това, че Хари беше хвърлен в стая 204. Електрошокова терапия. От мисълта ми се повръщаше. Надявах се, че някак си, може да е било само ужасен кошмар, сега той си бе в килията и просто си умираше по нещо. Но, не, това е истинско. И е отчайващо. Имам предвид, че не можем да имаме един хубав ден, Хари и аз не можем да имаме просто един ден, в който някак си да бъдем щастливи? Беше едно нещо, след друго и Уикендейл изглеждаше повече като дистопия, отколкото като психиатрична клиника.

Вместо това, денят ни се разпадна, отвъд най-големите ми страхове, Хари биейки Джеймс вероятно до смърт, бива отвеждан от пазачите и бива хвърлен на електрошокова "терапия". След като чух един приглушен вик, от много, чуках по вратата, ритах я, удрях я с рамото си, всичко, за да я отворя, докато крещях да ме пуснат. И последното нещо, което помня, бе забиването на игла в ръката ми, докато се въртях и мятах, в ръцете на пазача.

- О, будна си, - каза Лори с въздишка, донасяйки ми нещата. Дори не осъзнах, че е в стаята. Всичко, което можех да направя, бе да кимна в потвърждение.

Докато вървеше към мен, не видях никаква изненада в очите й, никакъв шок, че сега съм пациент на Уикендейл. От последния ни разговор, трябва да се е досетила какво се е случило, защото не задаваше въпроси. Всичко, което ми даде, бе поглед на съжаление и нещо друго... може би, вина.

- Колко дълго бях в безсъзнание? Какво направиха на Хари? Добре ли е? - Попитах незабавно.

- Успокой се, Роуз, в безсъзнание си от вчера следобед. Сега е 9 часа сутринта, затова, не твърде дълго.

- И Хари? - Подсетих. Погледът в очите й предизвика тежест, във вече тежкото ми сърце. Тя бавно дойде до мен и седна на ръба на леглото.

- Той е добре... по-голямата му част, - погледнах я объркано и тя продължи. - Физически е добре, но госпожа Хелман, тя... тя е включила електричеството, доста силно върху него.