Гледна точка на Хари
Не знам каква точно ми беше Джейн. Приятел? Съюзник? Просто още един пациент? Не, определено не беше третата възможност. Пациентите тук не означаваха нищо за мен, а тя беше повече от това. Беше някой. Бе странна, тиха жена, с много проблеми. Беше интересна, беше мила. Имаше син.
Но, фактът, че той съществуваше беше всичко, което знаехме за нея. Може би това момче беше младо, може би бе старо. Може би, се е грижел за майка си или може би, не. Но сега, този син вече нямаше майка. Вече не можеше да тъгува за деня, в който щяха да я освободят, вече не можеше да се чувства длъжен да я посещава; не можеш да поддържаш връзка с жена, която вече не е тук. И поради някаква причина, чувствах адски много вина за това.
- Вината е моя, - думите излязоха тихи, но Роуз ги чу. Инстинктивно, тя постави ръката си върху моята, за да ме успокои.
- Не, не е, ти не си –
- Да, да съм, - прекъснах. – Когато отидох да кажа на госпожа Хелман да смени пазача ти, тя ме попита защо съм искал да бъде сменен, - обърканото и очакващо изражение на Роуз ме подтикна да продължа. – Затова й казах за Джейн, - погледът ми се насочи към скута, защото не исках да виждам техните очи.
- Какво? – Попита Микейла.
- Да, казах й, че Кевин не може да бъде пазач на Роуз, защото е изнасилил Джейн. И не знам защо, но мисля, че това е накарало госпожа Хелман да я изпрати в хирургията.
- Това няма смисъл, - възрази Роуз. – Защо би го направила?
- Кой знае, - свих рамене. – Това е госпожа Хелман. Може да го е направила само за да ни подразни. Или може би, не е искала Джейн да говори, не е искала никакви доказателства, че пазачите й изнасилват жени. Общо взето; ако не бях казвал нищо, сега Джейн щеше да бъде тук.
- Не си знаел, че госпожа Хелман е щяла да направи това. Ти само се опитваше да ме предпазиш, Хари. Направи правилното нещо, - думите на Роуз свалиха малко от ужаса на раменете ми и аз кимнах заради нея, въпреки, че не го вярвах напълно. – Плюс това, - продължи Роуз. – Дори не знаем дали със сигурност е мъртва, - но гласът й не звучеше уверен.
- Чакай, мъртва?! – Попита Микейла, твърде силно и за момент бях забравил, че тя все още беше тук. Бях я пренебрегнал.
- Липсва от два дни, къде другаде може да бъде? – Попитах.
- Може би, все още е в онази стая, - каза Роуз. – Може би е жива.
ESTÁS LEYENDO
Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction
Fanfic"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx
