Chapter 5 | Walked away

6.3K 305 25
                                    

Улиците бяха пусти, състоящи се единствено от обилния сняг, падащ от небето с невероятна скорост. Вървях със здраво загърнатото по тялото ми палто, потрепервайки от студ, броейки секундите докато най-накрая се прибера вкъщи, в топлото ми легло. Беше дълъг ден и главоболието ми се завърна. Бях на път да се затичам, за да ускоря пътя си, когато чук някой да вика името ми.

- Роуз! Хей, Роуз, почакай!

Кой по дяволите беше това? Обърнах се, за да разкрия мистерията и открих доста привлекателния Джеймс зад мен. Той беше доста висок, вероятно близо 6 фута (1,8 метра), с добре оформена мръсно-руса коса и морско сини очи. Имаше също и добра фигура, но не прекалено мускулеста, вероятно около 24 годишен.

- О, здрасти Джеймс. Какво правиш тук? – Почудих се.

- Вървя в тази посока, за са хвана влака за вкъщи. Ами ти?

- Домът ми е само на няколко пресечки и по принцип, и аз вървя в тази посока.

- О, супер. Може от сега нататък да вървим заедно, - каза, докато ме даряваше със мила усмивка. Джеймс винаги изглеждаше леко странно около мен, но беше сладък.

- Да, бих искала – казах, докато вървяхме към дома ми. Бяхме достатъчно близо, за да може раменете ни да се докосват. Поради погледите му от по-рано, очаквах да ме попита за разговора ми с Хари, но за щастие не го направи.

- Е, току-що започна да работиш в Уикендейл и г-жа Хелман изглежда вече те харесва – Джеймс каза. – Не мислех, че тя има способността да харесва някого.

- Хей, недей да звучиш толкова изненадан. Мога да бъда много мил човек.

Джеймс се засмя и това беше един от най-хубавите смехове, които някога съм чувала.

- Какво те кара да мислиш, че изобщо ме харесва? – почудих се.

- Не знам. – каза, дъх оформи прозрачна бяла пътечка срещу студения въздух. – Може би, не те харесва, може би те мрази по-малко, отколкото мрази останалите.

- Трябва ли да го приема като комплимент? – попитах.

- Да, това трябваше да бъде комплимент. – той се засмя.

Разговорът беше само усмивки и кикотене, и ме накара да разбера, че наистина харесвам Джеймс. Той беше мил и приятен.

Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles FanfictionWhere stories live. Discover now