Чувствах микс от нерви и вълнение, докато обличах скромната си черна рокля, едва половин час преди Джеймс да дойде, за да ме вземе за вечеря. Келси стоеше на леглото ми, краката й висяха от ръба, докато ми даваше модни съвети. Е, поне се предполагаше, че трябва да прави това, както и да е. И тя като мен, не можеше да се отърве от мисли за Хари. Изглежда моят ум не беше единственият, в когото завладяващото му красивото лице се беше промъкнал.
- Не разбирам, - тя се оплака. – Той не ми казва нищо, просто не мога да го пречупя. Сякаш винаги играе някаква игра, сякаш е една стъпка по-напред от мен и не мога да го разбера. Но, ми харесва – тя обясни, седейки и мигайки с развълнувана усмивка. – Това е предизвикателство.
Аз просто се засмях на налудничавата й логика, исках да сменим темата. Хари изяждаше всяка моя мисъл и имах нужда от малко почивка. Поне за една вечер.
- Както и да е, какво мислиш? – Попитах, посочвайки облеклото си. Беше просто рокля и обувки с ниски токове, нищо официално, но не и твърде неизискано.
- Перфектно е, - каза уверено. – Джеймс ще те хареса.
Усмихнах се срамежливо, обръщайки се за да се погледна в огледалото. Косата ми падаше на тъмни вълни и имах минимално грим за да изглежда така сякаш не съм се опитвала да изглеждам добре, макар да се опитвах. Не съм била на нормална среща от много време, така че, бях развълнувана за тази. Докато стоях тук с Келси, друга емоция задържа ума ми. Любопитство. Но, не невинно любопитство, а страховито любопитство, което ме караше да търся отговори, които бях прекалено ужасена да открия. Знаех, че трябва да попитам. И бяхме само Келси и аз за момента, така че, нямаше да има по-добро време да питам, затова.
- Може ли да те попитам нещо? – Проговорих. Келси нетърпеливо кимна, вероятно си мислеше, че въпросът ми е относно мода или съвет за срещите.
- Познаваш Синтия Портър, нали? – Гласът на Хари се повтори в съзнанието ми, казвайки ми да оставя, но аз го игнорирах.
- Роуз, защо говорим за това? Трябва да се фокусираме върху това да си изкараш хубаво довечера, а не за работа.
- Отговори ми Келси, - настоях. – Държеше се странно по-рано и трябва да знам какво става. – Келси въздъхна, гледайки към пода.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction
Hayran Kurgu"Обичам я не заради начина, по който танцува с ангелите ми, а заради начина, по който заради нейното име утихват демоните ми." - Кристофър Пойндекстър (!) Историята е превод. © All Rights Reserved to @weyhey_harry Превод от английски @aeonxx
