Psychotic (Bulgarian Translation) A Harry Styles Fanfiction

Chapter 18 | Explode

Гледна точка на Келси

Събудих се от внезапен силен удар, звучеше като тропане по врата. Очите ми се отвориха широко, като наклоних главата си към вратата, все още полузаспала и едва в съзнание. Ослушах се за още звуци, докато се опитвах да разбера дали звукът е истински или просто е част от сън. Нищо. Било е сън, реших и се преобърнах, опитвайки се да заспя отново.

Туп.

Седнах изправена, взирайки се във вратата на спалнята. Определено го чух, този път. Някой беше в къщата ми. Спуснах краката си от ръба на леглото, отстъпвайки от топлите завивки. Неспокойно се промъкнах до вратата, отваряйки я колкото се може по-тихо.

- Ехо? – Повиках.

Без отговор.

Пристъпих по-навътре в тъмнината, едва влизайки в кухнята, преди да чуя звука на задъхано дишане, както звучи риба извън водата. Натиснах ключа за осветлението отляво, разкривайки източника на мистериозните звукове.

- Има ли някой там... о, Боже, Роуз! Добре ли си?! – След като светлината освети място от кухнята ми, ахнах при гледката пред мен. Роуз лежеше пред вратата, сякаш не беше способна да стои права, което се дължеше на очевидната й умора. Втурнах се към нея, клякайки на коленете си, до нея. – Какво се е случило?

Тя едва поклати глава в отговор, сякаш нямаше достатъчно енергия да направи повече, гърлото й имаше място само за тежки и неравни вдишвания. Обичайния й кок, който си правеше на главата, беше паднал в заплетени къдрици около меките й черти и униформата й беше изцапана с мръсотия, също като лицето й. Коляното й беше ожулено и капка кръв падна от раната на килима ми.

Какво по дяволите се е случило?

- Някой нарани ли те? – Настоях, треперещото й тяло и облените в сълзи бузи, подсказваха, че има замесен виновник. Изтощеното кимване на главата й, ми даде дори повече от потвърждение. Щях да я разпитам повече, но мога да кажа, че не беше способна да води разговор в момента.

- Добре, - казах. – Нека те закараме на дивана, - ръката ми обхвана талията й, повдигайки я от разпръснатата й позицията на изтривалката. Тя ми осигури някаква помощ, усуквайки краката си по пода, докато я влачех към всекидневната. Пуснах тялото й на възглавничките и притичах до мивката да й донеса чаша вода, от която несъмнено се нуждаеше. О, и вероятно, трябва да взема лепенка за коляното й.